О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 61
София, 10. 02. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1214/2008 год.по описа на ІІ г.о.
Производството е по чл.278 във вр.чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Б. Б. от гр. П.,представлявана от адв. А против определение от 04.04.2008 год. по ч.гр.д. № 573/2008 г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 11.02.2008 год.на Пловдивския районен съд за прекратяване производството по гр.д. № 3492/2006 на 6 състав и връщане на исковата молба на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./Излага доводи,че атакуваното определение противоречи на практиката по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Представя непълен текст на решение № 687/21.04.1955 год. по гр.д. № 1999/55 на ІV го на ВС. Излага съображение за неправилност на определението и по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на І г.о.,приема,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол преграждащо определение на въззивния съд,поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й съдът взе предвид следното:
С определение № 201/23.05.2008 год. по ч.гр.д. № 868/2008 год. на ІV г.о. на ВКС делото е върнато на въззивния съд за предприемане действия по отстраняване нередовностите по настоящата частна жалба,както изисква чл.274 ал.3 ГПК,за което страната е уведомена по надлежния ред. С молба –уточнение е посочено единственото основание за допускане на касационно обжалване,а именно,че”обжалваното определение противоречи на чл.280 ал.1 т.1 ГПК”. Така както е посочено основанието за допускане на касационно обжалване не съответства на духа на посочената разпоредба – не е посочен съществения матгериално правен или процесуално правен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представеното решение би било основание по т.2 на посочената норма,но с оглед съдържанието му,което касае приложението на чл.133,чл.154 и чл.156 ГПК във връзка с неоспорените писменни доказателства,които не могат да бъдат елиминирани при неоспорването им,се явява неотносимо към настоящия казус,който е свързан с приложението на чл.100 ал.2 ГПК/отм./. Правилно въззивния съд е приел,че в тежест на ищцата с оглед валидността на делбата е да установи всички наследници,които следва да бъдат конституирани като страни в делбеното производство.
По изложените съображения,Върховният касационен съд,състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 04.04.2008 год. по ч.гр.д. № 573/2008 г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставена без уважение частната жалба на Р. Б. Б. срещу определение от 11.02.2008 год.на Пловдивския районен съд за прекратяване производството по гр.д. № 3492/2006 на 6 състав и връщане на исковата молба на основание чл.100 ал.2 ГПК/отм./.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: