О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 405
София, 14. 05. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4970/2008 год.
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Н. Б. и Г. Ц. Б. ,чрез пълномощника им адв. П. М. срещу решение № 225/25.03.2008 г. по гр. д. № 687/2007 г. на Софийски окръжен съд,ГО-І състав ,с което е оставено в сила решението на Ботевградския районен съд, постановено на 14.05.2007 год. по гр.д. № 602/2006 г.,с което на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален изцяло алеаторният договор,сключен с нот.акт № 191,том ІІ дело № 878 от 16.10.1986 год.на Районен съдия при РС-Благоевград,с който Н. Ц. Б. и П. В. Б. са прехвърлили на сина си М. Н. Б. по време на брака му с Г. Ц. Б. правото на собственост върху недвижим имот-апартамент № 5,находящ се в гр. Б., ул.”В”/сега”България”№3/блок”М”,вх. Б, ет.3. Развити са доводи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е незаконосъобразно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае обема на задълженията които приобретателя трябва да изпълнява по отношение на прехвърлителя на имота. Основанията за допустимост на касационно обжалване посочени от касатора са по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците по жалбата – Н. Ц. Б. и П. В. Б.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението ,с което е уважен предявеният срещу касаторите иск с правно осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД – развален е поради неизпълнение от тяхна страна сключения с ищците договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане .(родители на първия ответник). Приел е, че за да бъдат изправни приобретателите, те трябва ежедневно да предоставят издръжка и грижи съобразно нуждите на прехвърлителите. При формиране на изводите на налично значимо неизпълнение са отчетени социално – битовите и нравствено – етичните елементи, проявяващи се в отношенията между страните ползващите се от договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.
ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика на ВКС не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
Посочените от касаторите решения на ВКС са основание за обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК- за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Това налага да се сравнят обжалваното решение и сочената практика. Настоящият състав счита, че няма различие в тълкуването и прилагането на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и приложената практика на ВКС-без решение от 25.04.2005 год. по гр.д. № 8780/2004 год. на СРС,ІГК и решение от 04.01.2007 год.по гр.д. № 2422/2005 на СГС,ГК,тъй като няма данни да са влезли в сила. Задължението на длъжника по алеаторния договор по обем, вид и качество се определя от и пригажда към нуждата на ползващия се по договора от издръжка и гледане. Когато издръжка и грижа въобще липсват или не са съответни на нуждата на кредитора/ действията на длъжника в изпълнение на задължението са непостоянни и недостатъчни/ е налице неизпълнение на договора, което обуславя развалянето му с придадено от закона обратно действие – чл. 87, ал. 3 и чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл е и приложената практика в решенията на ВКС,с която въззивният съд се е съобразил.Не се касае за тълкуване на закона по различен начин, а за преценка на конкретни факти.
В касационната жалба и изложението към нея няма доводи,обосноваващи допустимост на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поради това, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 225/25.03.2008 г.постановено по гр. д. № 687/2007 г. на Софийски окръжен съд,ГО-І състав
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: