О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
София, 17. 03. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 1590/2008 год.по описа на ІІ г.о.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Е. Д. К. и Д. Г. К. , и двамата от град В., срещу определение № 196/16.07.2008 г. по ч.гр.д. № 401/2008 г. на Великотърновския апелативен съд, г.к., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателите в настоящото производство против решение № 13/19.03.2008 год.по гр.д. № 179/2008 год.на Великотърновския окръжен съд в частта му, с която е оставена без уважение, подадената от тях жалба против действие на Ч. Д. К. по изп.д. № 462/2007 г. по извършен опис на недвижим имот, като процесуално недопустима и производството в тази част е прекратено. Прави се оплакване, че е налице противоречие в мотивите на обжалваното определение с оглед отмененото решение на окръжния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на частния съдебен изпълнител, в частта относно наложената възбрана, което е отменено от апелативния съд и делото е върнато в тази част на окръжния съд за произнасяне по същество. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане делото за разглеждане по същество на въпроса за описа на недвижимия имот от апелативния съд.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., намира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 и чл. 275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения:
С решение № 103/19.03.2008 г. Великотърновския окръжен съд е оставил без уважение жалбата на Е. Д. К. и Д. Г. К. , против действията на частен съдебен изпълнител Д. К. по изп.д. № 462/2007 г. по описа на същия съдебен изпълнител по извършване на опис на недвижим имот, находящ се в град В., ул.”К” №13, представляващ апартамент на първи етаж с площ от 71,55 кв.м, заедно с 5,57% идеални части от общите части от сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, в УПИ *, кв.106, по ПУП на град В., като неоснователна. Със същото определение окръжният съд се е произнесъл и по друг въпрос.
С определение № 196/16.07.2008 г. по ч.гр.д. № 401/2008 г., по частна жалба от посочените по-горе лица, срещу решението на окръжния съд, Великотърновският апелативен съд, г.к., е оставил без разглеждане частната жалба в посочената част. Апелативният съд е приел, че в тази обжалвана част Великотърновският окръжен съд се е произнесъл по същество по подадената жалба против действие на частния съдебен изпълнител и решението му не подлежи на обжалване.
Определението на Великотърновския апелативен съд е правилно. При спазване на процесуалния закон съдът законосъобразно е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото в частта, с която окръжният съд е оставил без уважение частната жалба на Е. Д. К. и Д. Г. К. против действията на частния съдебен изпълнител по извършването на опис на горепосочения имот. Този извод е съобразен с разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изречение второ ГПК.
Уредената в чл. 435 – чл. 438 ГПК (чл. 332 – чл. 335 от ГПК (отм.) защита, чрез обжалване действията на съдия – изпълнителя е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдия – изпълнителят няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Той обаче е административно и правно свързан с правораздавателната дейност на съдилищата, за която връзка е ирелевантно правното му положение на частен или държавен съдия изпълнител. При така възложената му от закона компетентност, актовете на съдия – изпълнителя са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Затова и предвиденият от законодателя способ за защита срещу незаконните действия или отказ да извърши същите на горепосочения орган на държавната власт е жалбата, а не искът. По този начин се изключва приложимостта на характерните за исковото производство процесуални правила.
От анализа на разпоредбите на чл. 436 и чл. 437 ГПК се налага правен извод, че по естеството си образуваното по този ред производство е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдия – изпълнителя или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на образуваното по реда на чл. 435 и сл. ГПК производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция, относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Съдебният контрол над тези актове обаче не е основание да се определи изпълнителното производство като съдебно. Макар и възникнало по повод на изпълнителния процес, уреденото с чл. 437 ГПК производство пред окръжния съд, не е продължение на същия, нито негова съставна част, поради което процесуалните правила за въззивното производство не намират приложение.
Поради това производството, развило се пред Великотърновския окръжен съд не представлява въззивно такова, по смисъла на процесуалния закон. Този извод се подкрепя и от наличието на изричен законов текст в разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, който определя решението на окръжния съд, като окончателно. Поради това и подадената срещу това решение жалба се явява процесуално недопустима.
Доколкото в частната жалба се прави съпоставка с определението на апелативния съд в останалата му част следва да се отбележи, че делото е върнато на окръжния съд за произнасяне по същество и не е налице съдопроизводствено действие, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Поради това частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 196/16.07.2008 г. по ч.гр.д. № 401/2008 г. на Великотърновският апелативен съд, г.к., в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на жалбоподателите в настоящото производство, в частта, с която Великотърновския окръжен съд е оставил без уважение, подадената от тях жалба против действие на Ч. Д. К. по изп.д. № 462/2007 г. по извършен опис на недвижим имот,като процесуално недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: