Определение №1035 от по търг. дело №61190/61190 на 3-то гр. отделение, Търговска колегия на ВКС

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
 
                                  № 1035
 
 
                       София, 11. 09. 2009 г.
 
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през   две хиляди и девета година в състав:
 
              
                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                  ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                             ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 5021/2008 год.
 
 
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. П., чрез адв.Йосиф Г. и адв. Д. П. срещу решение от 19.03.2008 г. по гр.д. Nо 1132/07 г. по описа на Софийски градски съд, IV Б състав, с което е оставено в сила решение от 4.12.2006 год.по гр.д. № 3749/2000 год на СРС, 52-ти състав,с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Ц. И. З. главни искове с правно основание чл.42 б.”в” ЗН и чл.42 б.”б”ЗН във вр.чл.25 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на С. П. от 30.01.1997 год. и евентуални искове с правно основание чл.43 ал.1 б.”а” и б.”б”ЗН за унищожаване и иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част.
В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил,че решението следва да се допусне до касационен контрол,защото от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е да се разреши материалноправният въпрос дали завещанието,което вменява в задължение на лицето,в чиято полза е направено да полага грижи за трето лице е нищожно – основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,а по отношение на кръга на лицата призовани да наследяват ,с оглед уважаването на иска по чл.30 ал.2 ЗН е налице противоречиво разрешаване на въпроса в атакуваното решение в сравнение с решение № 56А/4.02.1987 год. по гр.д. № 620/86 год. на І г.о. ВС.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на решението до касационно разглеждане в частта му по отношение обявяване нищожност на завещанието което вменява в задължение на лицето,в чиято полза е направено да полага грижи за трето лице. Това основание е налице,когато произнасянето на съда по правен въпрос е свързано с тълкуването на закона,в резултат на което ще се стигне до отстраняване на непълноти и неясноти или когато съдът за първи път се произнася по поставения въпрос,или когато се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. Във връзка с поставения въпрос не е налице неяснота или непълнота на правната уредба,съществува съдебна практика,която е трайна и последователна ,а именно,че безвъзмездния характер на завещанието не се опорочава в случаите,когато разпореждането е предприето от благодарствени съображения,но завещателният акт,извършен с мотив да се получи насрещна престация е недействителен,тъй като противоречи на безвъзмездния характер на завещанието. Мотива на завещателното разпореждане се тълкува с оглед на пълния текст на завещанието и всички обстоятелства,имащи отношение към изразената воля на завещателя. В съответствие с трайната практика е прието в обжалваното решение,че завещанието е направено под тежест по смисъла на чл.17 ал.1 ЗН в полза на трето лице,а именно заветницата да се грижи за общата им майка,т.е. да изпълни едно свое морално задължение.
Налице са предпоставките за допускане на решението до касационно разглеждане в частта му по отношение на кръга на лицата призовани да наследяват ,с оглед уважаването на иска по чл.30 ал.2 ЗН. По този въпрос съставът на Софийски градски се е произнесъл в противоречие с практиката,а именно с посоченото решение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2008 г. по гр.д. Nо 1132/07 г. по описа на Софийски градски съд, IV Б състав,в частта му,с която е оставено в сила решение от 4.12.2006 год.по гр.д. № 3749/2000 год на СРС, 52-ти състав за отхвърляне предявените от касатора срещу Ц. И. З. главни искове с правно основание чл.42 б.”в” ЗН и чл.42 б.”б”ЗН във вр.чл.25 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на С. П. от 30.01.1997 год. и евентуални искове с правно основание чл.43 ал.1 б.”а” и б.”б”ЗН.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.03.2008 г. по гр.д. Nо 1132/07 г. по описа на Софийски градски съд, IV Б състав,в частта му,с която е оставено в сила решение от 4.12.2006 год.по гр.д. № 3749/2000 год на СРС, 52-ти състав за отхвърляне на иск с правно основание чл.30 ЗН за възстановяване на запазена част.
Указва на Р. С. П. в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК да внесе по сметка на ВКС и да представи документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 275 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top