ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1164
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 90 по описа за 2011г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв.Г. като процесуален представител на И. Н. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 12.Х.2010г. по в.гр.д. № 1997/2010г.
Ответникът по касационната жалба Н. И. А. от [населено място], малолетен, действащ чрез законния си представител И. А. Г., в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение ПОС е отменил изцяло решението на ПРС от 14.V.2010г. по гр.д. № 1927/2009г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения от И. Н.А. срещу Н. Ив.А. чрез неговата майка и законна представителка И. Г. иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът е изпълнил задълженията си и не дължи сумата 1860лв., представляваща просрочени издръжки за детето Н. по изп.д. № 9194/2008г. по описа на СИС на ПРС за периода 01.ХІІ.2003г. – 01.ІІ.2009г.
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че с решение по бр.д. № 1129/2002г. на ПРС упражняването на родителските права относно детето Н. е предоставено на майката И. Г., а бащата е осъден да й заплаща 30лв. месечна издръжка за детето. Решението е задължително за страните и съда. С оглед на това претенцията на ищеца да бъде признато за установено, че той не дължи присъдената издръжка, тъй като детето през исковия период е живяло при него и той е осигурявал издръжката му, е неоснователна. Той не твърди и не установява настъпила законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, нито да е имал правно основание да упражнява родителските права, вкл. чрез постигнато извънсъдебно споразумение, а се позовава на собственото си неправомерно поведение, което не представлява изпълнение на задължението му по съдебното решение и не се явява обстоятелство, при настъпването на което законът да предвижда освобождаване от задължението за плащане на издръжка. Без правно значение е безспорно установеното по делото обстоятелство, че детето през исковия период е живяло с баща си и че изпълнителното дело е образувано в края на 2008г., а невлязлото в сила решение по предявения от ищеца иск за изменение на родителските права и на издръжката ще породи правни последици занапред, а не за исковия период.
В изложението на И. Н.А. по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивния съд се произнесъл в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса следва ли да бъде събирана принудително издръжка от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права и който е осъден да заплаща такава, но който през целия период на претендираната издръжка фактически е упражнявал родителски права и е отглеждал малолетно дете; следва ли да се приеме, че по този начин родителят е изпълнил установеното със съдебното решение задължение, по който въпрос нямало съдебна практика.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като по поставения от касатора материалноправен въпрос на състава не е известна съдебна практика.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, № 1367 от 12.Х.2010г. по гр.д. № 1997/2010г.
УКАЗВА на И. Н. А. в едноседмичен срок от връчването му на препис от настоящото определение да представи доказателства за внесени 37.20лв. д.т. по сметката на ВКС на РБ, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: