О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
София 16.04.2009
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 април 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3848/2008 г. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. Й. Б. е подал касационна жалба срещу решение № 51/ 24.03.2008 г. по гр.д. № 2308/07 г. на Софийския апелативен съд. С него е оставено в сила решението на Софийски градски съд, І-12 състав, постановено на 10.10.2007 г. по гр.д. № 1068/06 г. в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът на Н. Й. Б. против Столична дирекция “П” за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 500 лв. до предявения от 10 001 лв. В жалбата са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, свързани с приложението на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата. Позовава се на ППВС № 4/ 1968 г., както и на решение № 1557/ 27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/05 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение от 14.02.2003 г. по гр.д. № 2257/02 г. на Софийски апелативен съд.
Ответната страна не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу решение на въззивен съд с обжалваем интерес над 1 000 лв. и е процесуално допустима.
Повдигнатите с нея материалноправни въпроси са съществени, тъй като са относими към предмета на делото и са обусловили изхода по него. При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от незаконносъобразен административен акт – заповед, с която на основание чл. 70, ал.1 ЗМВР/ отм./ищецът е бил задържан за 24 часа, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 5, ал.2 ЗОДОВ, тъй като с поведението си той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – създал е пречки на органите на полицията да изпълнят служебните си задължения, което е наложило задържането му. С оглед на това и при съобразяване на обстоятелството, че същият е бил задържан в продължение на 6 часа, е намерил, че обезщетението от 1 500 лв. е достатъчно да обезщети претърпяните неимуществени вреди.
По отношение на специалните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав намира, че такива не са налице. С ППВС № 4/ 68 г. са дадени задължителни указания по приложението на чл. 52 ЗЗД в смисъл, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определя от съда след съвкупна преценка на редица обективни обстоятелства, които са от значение за него. Обжалваното въззивно решение не влиза в противоречие с тази задължителна съдебна практика, тъй като при определяне на подлежащите на обезщетяване вреди и размера на обезщетението съдът се спазил изискването да подходи конкретно съобразно установеното по делото, поради което следва да се приеме, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Що се отнася до това дали в достатъчна степен е отчетена индивидуалността на увреждането с оглед личността и професията на жалбоподателя, този въпрос е относим към правилността на решението, а не към точното и еднакво прилагане на материалния закон.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Приложеното от жалбоподателя решение от 14.02.2003 г. по гр.д. № 2257/02 г. на Софийски апелативен съд не следва да се обсъжда, тъй като няма данни да е влязло в сила, каквото изискване предпоставя това основание. Решение № 1557/ 27.12.2006 г. по гр.д. № 2800/05 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. не обоснова извод за противоречиво разрешаване на формулираните от жалбоподателя въпроси по приложението на чл. 52 ЗЗД и чл.5, ал.2 ЗОДОВ. Освен че е постановено по различен казус, което означава че различни факти са били правнорелевантни и доказани, в него е прието, че личността на увредения, начина му на живот, съдебното му минало, неговия авторитет, са част от обстоятелствата, които съдът следва да има предвид при определяне размера на обезщетението, без на същите обаче да е придадено решаващо значение. Съдът изрично е подчертал, че тези факти не са били единствените, обусловили конкретно определения размер на обезщетението.
В касационната жалба и изложението към нея няма доводи, обосноваващи допустимост на касационното обжалване на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 51/ 24.03.2008 г. по гр.д. № 2308/07 г. на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: