О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 458
София, 27.05.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 май 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3060/08 по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адв. А. К. като пълномощник на Н. К. Т. срещу решение № 347 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 352/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 15 от 12.02.2008 г. по гр.д. № 338/07 г. на Районен съд Пещера, с което е отхвърлен предявеният от Н. Т. против ОСЗГ гр. Б. и Община Б. иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване правото на наследници на К. А. К. на възстановяване собствеността върху ливада с площ от 2 дка, находяща се в землището на гр. Б., м.”Коилето /Баташка буга/. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Жалбоподателката счита, че са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като с решението си Пазардшиккият окръжен съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответните страни ОСЗГ Батак и Община Б. не са взели становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., за да се произнесе, съобрази следното:
За да намери предявеният иск за неоснователен, въззивният съд е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства наследодателят на ищцата да е бил собственик на ливада от 2 дка в м. “К” в землището на гр. Б.. Съдът е посочил, че в партидата на наследодателя по данъчната книга за периода 1936-1960 г. няма деклариран имот в посочената местност. Фигурира имот – ливада от 2 дка в м.”Б”, но идентичността му с процесния е отричана от самата ищца. По – нататък в мотивите съдът е изложил становище, че декларирането на имотите няма самостоятелна доказателствена стойност за установяване на правото на собственост, а е необходимо да се докаже осъществяването на фактическия състав на конкретен придобивен способ, каквото доказване в случая не е проведено успешно от ищцата. Показанията на разпитания по делото свидетел М е преценил като твърде общи по отношение на местоположението и границите на владяния от наследодателя на ищцата земеделски имот, както и по отношение на началния момент и периода на владението, за да може въз основа на тях да се направи обоснован извод за изтекла придобивна давност.
Като общ критерий за допускане на касационно обжалване на въззивните решения разпоредбата на чл. 280, ал.1 ГПК изисква с обжалваното решение съдът да се произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Въпросът е съществен, когато е от значение за правилното разрешаване на конкретния правен спор. В случая въпросът за доказателствената сила на извлеченията от емлячния регистър не може да бъде определен като съществен по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въззивният съд не е придал решаващо значение на това доказателство, по- конкретно на липсата на данни в него имотът да е записан в емлячния регистър по партидата на името на К. К. , а изводите му за недоказаност на твърдяното от ищцата право се основават на съвкупната преценка на доказателствата по делото. Поради това не е налице общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 20.05.2008 г. по гр.д. № 352/08 г. на Пазарджишкия окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: