Определение №323 от 39975 по ч.пр. дело №258/258 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 323
 
София, 11. 06. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание  на 9 юни 2009 година, в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
      ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
       ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 258/09 г. по описа на ВКС,  и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК във вр. с чл. 286, ал.1,т.1 ГПК.
Е. А. Х. е подала чрез своя пълномощник адв. В. Й. частна жалба срещу разпореждане от 22.12.2008 г. на зам. председателя на Д. окръжен съд за връщане като просрочена на подадената от Е. А. Х. касационна жалба срещу решение № 497/ 05.11.2008 г. по в.гр.д. № 308/ 08 г. по описа на същия съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото във връзка с оплакванията в частната жалба намира:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна против разпореждане на въззивен съд, подлежащо самостоятелно на обжалване съгласно чл. 286, ал.2 ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че касационната жалба е изпратена в последния ден от срока по чл. 283 ГПК, но тъй като това е станало не чрез пощата, а чрез куриерска фирма, каквато възможност не била предвидена в закона, не намира приложение правилото на чл. 62, ал.2 ГПК, поради което срокът следва да се счита пропуснат.
Въззивното определение е незаконосъобразно. Действително, в чл. 62, ал.2 ГПК е посочено, че срокът не се смята пропуснат, когато изпращането на книжата е станало по пощата. Но с оглед правната регламентация на извършването на пощенските услуги в Република България, съдържаща се в Закона за пощенските услуги /ДВ бр. 64/ 2000 г./ и либерализацията на пощенския пазар, следва да се приеме, че понятието “поща” е употребено като родово понятие, което включва както основния пощенски оператор – “Български пощи” ЕАД, така и другите пощенски оператори, регистрирани и лицензирани по предвидения в закона ред за извършване на пощенски услуги. При изпълнение на своята дейност пощенските оператори са равнопоставени – чл. 18 ЗПУ, поради което няма законово основание извършените от тях удостоверявания на датите на приемане и доставяне на пощенските пратки да се ползуват с различна доказателствена сила.
В случая по делото е безспорно, че Е. А. Х. е била уведомена за въззивното решение на 11.11.2008 г., както и че касационната жалба е била изпратена чрез куриерска фирма “Е” на 11.12.2008 г., т.е. в срока по чл. 283 ГПК.
Поради това като е разпоредил връщането й като просрочена, въззивният съд е постановил незаконосъобразно разпореждане, което следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд- Д. за изпълнение на процедурата по администриране на касационната жалба.
Водим от гореизложеното съдът
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯВА разпореждането от 22.12.2008 г. на зам. председателя на Д. окръжен съд за връщане като просрочена на подадената от Е. А. Х. касационна жалба срещу решение № 497/ 05.11.2008 г. по в.гр.д. № 308/ 08 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото на Д. окръжен съд за администриране на касационната жалба.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top