О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 208
София, 18.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, І г.о., в закрито заседание 9 март 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5115/2008 г. по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. В., Б. Г. Т., Б. Й. Ч., М. И. П., Я. Б. Н., К. Л. В. , В. Л. В., П. И. Р., Н. Д. Р., В. Н. М., Н. Н. С., Е. В. М., М. И. П., К. Ц. И., В. Д. И., С. А. К., Л. А. К., П. Г. Г., С. С. С., Д. Л. Н., Й. А. Н., А. Н. Х., Р. Н. Г., А. И. Г., Г. М. Т., Н. К. В., Т. П. М., К. С. Ш., Ж. С. В., Н. С. Д., М. И. М., Й. Д. П. , Ж. П. С., Н. Б. Д., И. П. И., И. С. И., А. С. К., М. П. К., М. Р. М., К. Й. Т. и К. Р. И., против въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г., с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, 45- ти състав, постановено на 15.11.2001 г., с което са отхвърлени исковете за ревандикация, предявени от касаторите в качеството им на собственици и членове на етажната собственост в сградата на ул.”Ш” № 13, вх. А и Б, в гр. С., против Д. ”Материално- техническо о. и социално обслужване”- МВР, за предаване владението върху 84% ид. части от портиерско жилище, салон от 320 кв.м., ползуван за стол на МВР, бомбоубежище и физкултурен салон на петия етаж на вх. “А” в сградата.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е съобразил със задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение, по приложението на материалния закон и с практиката на ВКС при разрешаване на съществения материалноправен въпрос относно критериите за определяне на видовете общите части в етажната собственост и условията, при които може да се променя тяхното предназначение. Твърдят, че становището на въззивния съд по тези въпроси влиза в противоречие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 34/ 1983 г. и Тълкувателно решение № 39/ 1986 г. на ОСГК на ВС, както и с решение № 47 от 1972 г. на ОСГК на ВС, решение № 1708/ 04.10.1995 г. по гр.д. № 1928/94 г. на ВС, ІV г.о. и определение № 270/ 07.11.2003 г. по гр.д. № 217/ 03 г. на ВКС, І г.о. Считат също, че е налице явно противоречие между фактическите и правни изводи на съда, което е обуславя основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК- произнасянето на ВКС е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Д. ”Материално- техническо о. и социално обслужване”- МВР не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове за ревандикация, въззивният съд е приел, че процесните помещения не са от категорията елементи в сградата, без които тя не би могла да съществува, откъдето е заключил, че нямат статут на общи части по естеството си. От друга страна е приел, че по архитектурен проект са били предвидени и изградени като самостоятелни обекти на собственост, а не като помещения, предвидени за общо ползуване от съсобствениците, поради което не представляват и общи части по предназначение.
За да отхвърли искът за ревандикация на салон с площ от 320 кв.м., понастоящем стол на МВР въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по архитектурен проект на сградата в партера са били предвидени помещения за ресторант, кухня, подготвително, складови помещения, магазини и др. Следователно касае се за нежилищни обекти, определени с одобрения архитектурен план и предназначени за задоволяване на обществени нужди, а не на нужди на етажните собственици, поради което те не могат да се причислят към общите части по смисъла на чл. 38 ЗС. Т. нар. “физкултурен салон” на петия етаж нито е предвиден по архитектурен проект, нито е бил изграден на място. По отношение на бомбоубежището също е намерил, че то има специфична защитна функция, а не е предвидено да задоволява нужди на етажните собственици.
Изводите на въззивния съд по тези въпроси не противоречат на практиката на ВКС, изразена в посочените от касаторите решения, според която общите части могат да бъдат два вида – по естеството си, когато са необходими за съществуването на сградата, и по предназначение – когато сградата поначало може да съществува и без тях, но са предвидени за общо ползуване от етажните собственици, т.е. само когато е налице някой от тези белези, елемент или помещение в сградата могат да се третират като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Поради това не е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване в тази част.
Настоящият състав намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на портиерското жилище . По отношение на този обект въззивният съд е приел, че обозначеното от ищците като портиерско жилище не е било такова по предназначение и следователно не представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, тъй като не е било предвидено по първоначалния архитектурен проект и през годините е било отдавано под наем от държавата на трети лица като самостоятелно жилище. Правният режим на портиерското жилище и правните последици от отдаването му под наем са третирани в Тълкувателно решение № 39/ 1986 г. на ОСГК на ВС, в което е прието, че същото е обща част по предназначение и може да промени предназначението си само със съгласие на всички собственици. Дали преценката на въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с цитираното решение, е въпрос по същество.
Основание за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК е налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на неясни или непълни правни норми, когато съдът се произнася за пръв път по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Настоящият случай не се обхваща от тази хипотеза.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено от Софийски градски съд на 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС по отношение на 84% ид. части от портиерско жилище на първия етаж в сградата на ул.”Ш” № 13, вх. А в гр. С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за данъчната или пазарната цена на също с оглед определяне на дължимата държавна такса.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението на Софийски градски съд от 12.06.2008 г. по гр.д. № 858/06 г. в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на 84% ид. части от салон от 320 кв.м., ползуван за стол на МВР, бомбоубежище и физкултурен салон на петия етаж на вх. “А”, всички в сградата на ул.”Ш” № 13 в гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: