О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
София, 29. 12. 2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 2154/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ, вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. М. К. от гр. С., чрез пълномощниците й адв. М от АК-София и адв. В от АК-София, срещу определение № 1* от 24.10.2008 г. по гр.д. № 5160/2007 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М. К. против въззивно решение от 11.04.2007 г. по гр.д. № 1253/2004 г. на Софийски апелативен съд, ГК, като просрочена. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответниците по частната жалба М. , С. и Л. К. , чрез пълномощника си адв. Б от АК-София, в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорват частната жалба и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС като правилно, да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната касационна жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави касационната жалба на М. М. К. от гр. С. против въззивно решение от 11.04.2007 г. по гр.д. № 1253/2004 г. на Софийски апелативен съд без разглеждане, тричленният състав на ВКС, Второ гражданско отделение, е приел, че касационната жалба е недопустима, поради просрочието й. Приел е, че процесуалния представител на касаторката адв. М. К. е получила лично препис от изготвеното въззивно решение на 23.04.2007 г., за което е положила подписа си. Касационната жалба е подадена в канцеларията на съда на 06.08.2007 г., поради което съдът е приел, че с оглед изискването на чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./, същата е подадена след изтичането на 30 дневния законов преклузивен срок, който в случая е започнал да тече, не от деня на получаване на съобщението – 09.07.2007 г., а от узнаването за решението от процесуалния представител на касаторката на 23.04.2007 г. и този срок е изтекъл на 23.05.2007 г./сряда, работен ден/.
Определението е законосъобразно.
В производството пред Софийски апелативен съд касаторката М. М. К. е била представлявана от адв. М. Съобщенията на изготвяне на въззивното решение са били изпратени на 11.04.2007 г. Съобщението по чл. 52 ГПК/отм./ на М. К. е редовно връчено на 09.07.2007 г. чрез процесуалния пълномощник адв. М. В предхождащ момент – на 21.04.2007 г. адв. К в качеството си на процесуален представител на М. К. с молба е поискала да й бъде издаден незаверен препис от въззивното решение. Получила е преписа на 23.04.2007 г. като получаването му е удостоверила саморъчно и е положила подписа си.
Касационната жалба е депозирана по реда на чл. 34, ал. 1 ГПК/отм./ на 06.08.2007 г./понеделник/ с вх. № 5* на САС. Софийският апелативен съд не е извършил констатация по срока, а е администрирал движението й. Съставът на Второ гражданско отделение на ВКС в обжалваното определение е счел, че касационната жалба е извън 30-дневния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./, считано от датата на получаване на преписа от адв. К, поради което е прекратил производството по нея.
Неоснователни са доводите по частната жалба свързани с приложението на чл. 52 ГПК/отм./. Тезата на страната се основава на неправилното разбиране, че връчването на съобщението е единственият способ за документиране на узнаването за изготвянето на съдебното решение. Преклузивният срок за обжалване на постановен съдебен акт тече от момента, в който надлежно е документиран фактът на узнаване, че решението е изготвено. Не може да бъде възприето становището, че след като страната е уведомена за изготването на решението, но това не е станало чрез книжата по прил. І на ПСАРОВАС на МП, то за нея не е започнал да тече срокът по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./.
Срокът за обжалване започва да тече, считано от безспорното документиране на факта за уведомяването на страна, включително и чрез нейно/или на пълномощника й/ писмено изявление, че е уведомена, че решението е изготвено. Възможно е, а и практиката го допуска изявлението да бъде отбелязано и върху самия акт. Законът не изисква страната да е подробно уведомена за съдържанието на акта, а единствено да бъде доведено до знанието й, че има постановено, подлежащо на обжалване разпореждане/определение/решение.
В конкретния случай, знанието, че има постановено, подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, страната е получила на 23.04.2007 г. като с получаване на преписа от него е узнала не само за изготвянето му, а и неговото съдържание. За нея от тази дата би следвало да тече 30 дневния срок.
От изложеното следва, че правилно съставът на Второ гражданско отделение на ВКС е приел, че касационната жалба на М. К. е просрочена. Страната, чрез процесуалния си пълномощник е била валидно уведомена за изготвянето на въззивното решение / а и за съдържанието му/ към 23.04.2007 г. От тази дата е започнал да тече и срокът по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./. Като депозирана след изтичането на преклузивния срок, правилно касационната жалба е била преценена като недопустима от състава на Второ гражданско отделение на ВКС и производството по нея е прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 24.10.2008 г. по гр.д. № 5160/2007 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на М. М. К. против въззивно решение от 11.04.2007 г. по гр.д. № 1253/2004 г. на Софийски апелативен съд, ГК, като просрочена.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: