О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 03. 11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
ч.гр.дело № 1681/2008 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. П. М. от гр. В., срещу определение № 823 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1058/2006 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение от 30.03.2006 г. по гр.д. № 1708/2004 г. на Софийски апелативен съд, ГК, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото пред касационната инстанция. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и се иска отмяна на обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба “О”Е. , гр. В., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение на ВКС като правилно да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да прекрати образуваното касационно производство по жалбата на А. П. М. от гр. В. против въззивно решение от 30.03.2006 г. по гр.д. № 1708/2004 г. на Софийски апелативен съд, тричленният състав на ВКС, Трето гражданско отделение, е приел, че предявените от А. П. М. срещу “О”Е. , гр. В. искове, с правно основание чл. 200 КТ, за заплащане на обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат от ексцес на професионалното му заболяване “миотендиноза на двете предмишници”, съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 2, б.”б” ГПК/отм./ и § 79 ПЗР на ЗИДГПК/отм./, подлежат на двуинстанционно разглеждане и са изключени от обсега на касационния контрол.
Определението е законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 2, б.”б” ГПК /Д. В.,бр. 105/08.11.2002 г./отм./ на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища по искове за трудови възнаграждения и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5 000 лв., а съгласно § 79 ПЗР на ЗИДГПК/Д. В., бр.105/2002 г./отм./ на разглеждане по досегашния ред подлежат само заварените висящи дела по трудови спорове като такива са тези, висящи пред касационната инстанция, т.е. от значение е моментът, към който е подадена касационната жалба, а не исковата молба.
В случая предявените искове по чл. 200 КТ/всеки един поотделно/ от ищеца-касатор срещу ответното дружество са под 5 000 лв., като касационната му жалба срещу въззивното решение е депозирана на 04.05.2006 г., поради което правилно тричленният състав на ВКС е прекратил образуваното пред него касационно производство, поради липсата на една от абсолютните процесуални предпоставки от категорията на положителните, които обуславят и процесуалното правомощие на касационната инстанция да разгледа основателността на изложените от касатора доводи в касационната му жалба.
При извършената служебна проверка относно процесуалната допустимост на касационната жалба ВКС, ІІІ г.о., правилно е приел в обжалваното определение, че касационната жалба е недопустима, тъй като обжалваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, защото всеки един от предявените искове от ищеца са за парични обезщетения по трудово правоотношение, с цена под 5 000 лв. и като попадащи в изключението на чл. 218а, ал. 2, б.”б” ГПК/отм./, същите подлежат на двуинстанционно разглеждане и не могат да бъдат предмет на касационен контрол.
Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че подадената частна жалба на А. П. М. от гр. В., срещу определението на тричленния състав на Трето гражданско отделение на ВКС е процесуално допустима, но е неоснователна, тъй като въззивното решение по исковете му за заплащане на обезщетения по чл. 200 КТ, всеки един от които са под 5 000 лв., като необжалваемо е влязло в сила, на основание чл. 219, ал. 1, б.”а” ГПК/отм./. Правилен е изводът на съда, че същото не подлежи на касационен контрол, предвид нормата на чл. 218а, ал. 2, б.”б” ГПК/отм./ и §79 ПЗР на ЗИДГПК/отм./.
Ето защо, като е оставил без разглеждане касационната жалба на А. П. М. от гр. В. срещу въззивното решение на Софийски апелативен съд като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото, тричленният състав на ВКС, ГК, ІІІ г.о., е постановил законосъобразен и при спазване на процесуалните правила съдебен акт, който следва да се остави в сила от настоящият тричленен състав на ВКС, ІІІ г.о.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 823 от 11.07.2008 г. по гр.д. № 1058/2006 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на А. П. М. от гр. В. против въззивното решение от 30.03.2006 г. по гр.д. № 1708/2004 г. на Софийски апелативен съд, ГК, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: