Определение №1123 от по гр. дело №5097/5097 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 1123
 
София, 08. 10. 2009 година
 
 
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 25 септември 2009 година , в състав:
 
       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                               ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
                                                                    ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 5097/08 по описа на ВКС, ІV г.о.  и за да се произнесе, взе предвид :
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Т. и адв. Е. Л. като пълномощници на С. К. С. против решение № 93 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 109/08 г. на Варненския апелативен съд. С него е оставено в сила решение № 1* от 10.12.2007 г. по гр.д. № 7* г. на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. К. С. против В. Р. Ж. и Т. В. Ж. иск с правно основание чл. 93, ал.2 ЗЗД за сумата 5 200 евро /10 183 лв./, представляваща двойния размер на задатъка / капаро/, даден по предварителен договор за продажба на недвижим имот, сключен между страните на 23.02.2006 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподетелката сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата, както и че казусът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Позовава се на решение № 26 от 03.06.2005 г. по гр.д. № 543/04 г. на Великотърновския окръжен съд и решение от 29.03.2002 г. по гр.д. № 746/01 г. на Пловдивския апелативен съд.
Ответниците по касация В. Р. Ж. и Т. В. Ж. не са взели становище по касационната жалба.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:
С. С. К. е предявила против В. Р. Ж. и Т. В. Ж. иск за сумата 5 200 евро. Твърдяла е, че между нея и ответниците на 23.02.2006 г. е бил сключен предварителен договор, по силата на който ответниците поели задължението да й продадат собствения си недвижим имот, описан в договора, в срок до 04.04.2006 г. Поради неизпълнение на това си задължение ответниците й дължат исковата сума, представляваща двойния размер на заплатеното от нея капаро, съобразно уговореното в т.9 от предварителния договор.
Въззивният съд е отхвърлил предявения иск, като след преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че ищцата е неизправна страна по предварителния договор, поради което не може да претендира по чл. 93 ал.2 ЗЗД връщане на даденото капаро в двоен размер.
В изложението на касатора не са формулирани правните въпроси, които следва да бъдат обсъдени във връзка с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Възпроизведен е дословно законовият текст, без да се повдига конкретен правен въпрос, за да се прецени значението му за спора. Наведените доводи, с които се обосновава допустимост на касационното обжалване, представляват всъщност оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила, въведени и с касационната жалба. Те са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281 т. З ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Преценката дали е налице неизпълнение на задължението на страната по договора, която е получила зададъка, като предпоставка изправната страна да иска връщането му в двоен размер, е в зависимост от конкретните доказателства по делото и в този смисъл се касае за фактически, а не за правен въпрос. Поради това и сочената противоречива практика не следва да се обсъжда.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова съдът
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 93 от 30.04.2008 г. по гр.д. № 109/08 г. на Варненския апелативен съд.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top