О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 01. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 450/09 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Г. Ц. като пълномощник на Й. М. К., Я. М. К. и К. М. К. против определението на Окръжен съд М. , постановено на 28.05.2009 г. по в.ч.гр.д. № 200/09 г. , с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от тях частна жалба против разпореждане на Б. районен съд от 09.04.2009 г. за оставяне без движение на подадената въззивна жалба против решението на Б. районен съд по гр.д. № 377/97 г. за внасяне на държавна такса в размер на 237.63 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че съдът не е възприел правилно предмета на адресираната до него частна жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
С разпореждане от 09.04.2009 г. на съдия при Районен съд Б. , съобщено на жалбоподателите на 24.04.2009 г., е оставена без движение въззивната жалба против решението на Б. районен съд, постановено по гр.д. № 377/97 г. и са дадени указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса за въззивно обжалване в размер на 237.63 лв.
Това разпореждане е обжалвано от Я. К. , Й. К. и К. К. чрез техния пълномощник адв. Г. Ц. с частна жалба пред въззивния съд. С определението, предмет на обжалване по настоящото дело, въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба като недопустима по съображения, че обжалваното определение не е от категорията на тези, за които е предвиден самостоятелен инстанционен контрол.
Въззивното определение е обосновано и законосъобразно.
На самостоятелно обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК подлежат определенията, които преграждат развитието на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона.
Съгласно чл. 262, ал.1 ГПК, когато въззивната жалба не отговаря на изискванията за редовност, на страната се дават указания и срок за отстраняването им. Това разпореждане по своя характер не е преграждащо. Разпоредбата на чл.262 ГПК, която регламентира реда за отстраняване на нередовност на въззивната жалба, не предвижда изрично възможност за обжалване на акта, с който жалбата се оставя без движение и се дават указания за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК. По аргумент от чл. 262, ал.3 ГПК на самостоятелно обжалване подлежи разпореждането за връщане на жалбата, в случай, че такова бъде постановено, по повод на което горестоящият съд по необходимост проверява и правилността на дадените по реда на чл.262, ал.1 ГПК указания, в случая – относно определения размер на дължимата държавна такса.
По тези съображения въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Окръжен съд М. , постановено на 28.05.2009 г. по в.ч.гр.д. № 200/09 г
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: