О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 22. 12. 2008 год.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 2214 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от З. П. Б. от гр. С., чрез пълномощника си адв. С от АК-София, против решение от 07.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 17.12.2000 г. по гр.д. № 5799/1999 г. на Софийски районен съд, 63 с-в, в частта му, с която са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и тези обективно съединени искове, предявени от З. Б. срещу ИПК”Р” АД, гр. С., са отхвърлени.
Твърдението по касационната жалба е, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като първоинстанционното и въззивното решения по делото си противоречат – първоинстанционният съд е уважил исковете, а въззивният съд ги е отхвърлил. Съдържа се и възпроизвеждане на част от т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – “значение за точното прилагане на закона” – Кодекса на труда в случаите, когато е налице нарушение на негови норми при съкращение в щата.
В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по жалбата ИПК”Р” АД, гр. С., чрез пълномощника си адв. В от АК-София, оспорва касационната жалба като недопустима, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и че същата е неоснователна.
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3.
В случая жалбоподателката обосновава основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въпрос противоречиво разрешен от различните по степен съдилища по спора и точно прилагане разпоредби на КТ относно необходимите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение при съкращаване на щата.
Касаторката не е посочила главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, 2 и 3. Следователно, към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, 2 и 3. В случая дори да се приеме, че този въпрос е във връзка със законността на прекратяване на трудовото правоотношение при съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, вр. с чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, то не са налице твърдяните от касаторката две от общо трите алтернативни предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК е налице, когато даден правен въпрос /процесуален или материалноправен/ се решава противоречиво от съдилищата. Основанието по този законов текст не е противоречието между първоинстанционния и въззивния актове по конкретното дело, както се сочи в касационната жалба, а противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с необжалваеми съдебни актове по правен въпрос, който е бил предмет на разглеждане по това дело, поради което не е налице първата предпоставка, посочена от касаторката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Не е налице в втората предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 КТ. Твърди се, че спорът е от значение за точното прилагане на разпоредбите на КТ и по-конкретно, когато при съкращение в щата не е дадено валидно предизвестие, а работодателят е бил длъжен да поиска и да получи предварително писмено разрешение от И. по труда, когато връчва заповедта при условията на ползването на разрешен годишен отпуск, както и в случаите, в които се извършва трансформация на длъжността, а не съкращение в щата. В т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е регламентирал едно единствено условие и то е развитие на правото, което не може да се развива при неточно прилагане на закона. Това основание ще бъде налице в случай при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго.
Така както са изложени предпоставките за допустимост на касационното обжалване, същите сочат на основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не на такива за допускането му по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и касационната жалба да се разглежда по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационната жалба на З. П. Б. от гр. С. срещу решение от 07.03.2008 г., постановено по гр.д. № 3* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, ВК, ІІ-Б отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: