О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 1335 ,
гр. София , 03. 12. 2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание първи декември , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 862/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. И. П. и М. И. Г. е подал касационна жалба срещу решение № 73 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 420 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 34 от 21.03.2008 г. по гр.д. № 70 от 2007 г. на Н. районен съд и е отхвърлен предявеният от касаторите установителен иск по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения и съществено нарушение на закона, в конкретност приложението на чл.160 от Закона за наследството, т.е. основания за неправилност на решението, субсумирани в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК.
Към жалбата е представено изложение на основанието за допускане на касационната проверка по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК като се пледира, че касационното разглеждане на въззивното решение следва да се допусне по материално правен въпрос, които е от съществено значение за изхода по спора , а именно наследственото правоотношение което възниква при наследяване по завещание , ако завещателя е починал преди заветника, но по отношение на последния се допуща право на представителство по смисъла на чл.160, ал.2 ЗН вр. с чл.14, ал.2 ЗН/ ред. 1889 г./.
Ответника О. с. по з. и гори , гр. Г. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на Р. И. П. и М. И. Г. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставеният материално правен въпрос.
Плевенския окръжен съд е приел за недопустим иска по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ за девет броя земеделски имоти , тъй като същите са били възстановени в полза на наследници на К. Д. Т. макар да не са били заявени от ищците , а от тяхния роднина и наследник на общия наследодател Д. И. е направен с оглед разпоредбата на ЗПСЗЗ предвиждаща подаденото от един от наследниците заявление да ползва и останалите наследници. Първостепенното решение относно тези имоти е обезсилено и производството е прекратено поради недопустимост на иска тъй като при предявяването му е била налице процесуална пречка, а именно подадено вече заявление за възстановяване на земеделския имот.
По отношение на останалите земеделски имоти, описани в исковата молба иска е отхвърлен защото е прието , че не е установено общия наследодател К да е бил техен собственик . Този извод е направен след като е обсъдено и представеното публично завещание № 36 от 4.06.1928 г. от бащата на К. Т. Д. Ф. Т. .становено е че наследството е било открито след смъртта на бенефициера , т.е. завещателя е починал след своя син, поради което и направеното публично завещание № 36 от 6.04.1928 година в негова полза за посочените имоти с обща площ от 39, 4 дка не е произвело своето действие. В същото време по делото няма данни , че Д. Ф. Т. е имал и други низходящи , призовани към наследяване извън низходящите на починалия преди него син К. Д. Т. , поради което независимо от правоотношението възникнало във връзка с публичното завещание, имотите , които са били негов предмет и са завещани на сина му са преминали в патримониума на наследниците . Ето защо въпроса за действителността на публичното завещание, разгледан в светлината на чл.160, ал.2 вр. с чл.14, ал.1 от Закона за наследството/ отм./ не е от съществено значение за установяване правото на собственост върху земеделските земи. Липсата на формулиран основен правен въпрос, които е от значение за изхода на делото налага извода, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението.
При извършване на проверката по допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК беше установено ,че не са налице условията на посоченият текст, тъй като не се налага промяна на вече изградената практика по приложението на чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА решение № 73 от 17.02.2009 г. по гр.д. № 420 от 2008 г. на Плевенския окръжен съд по касационната жалба на Р. И. П. и М. И. Г. по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: