Определение №557 от по гр. дело №756/756 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
№ 557
                       
                     гр. София , 21. 06. 2010 година
 
            ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  седемнадесети юни,  две хиляди и десета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова 
                                                                        Василка Илиева         
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 756/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. А. П., Т. Д. М. , Н. Д. Г. , В. А. М. , Д. Д. М. и П. И. Г. са подали касационна жалба срещу решение от 2.02.2009 г. по гр. д. № 2389/2008 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение , ІV “в” състав , с което е оставено в сила решение от 14.04.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Софийския районен съд, 40 състав и са отхвърлени субективно съединените им искове срещу ОСЗ”О” , гр. С. по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ за “една орница в землището на с. Д., местността “М” от около 12 уврата” .
В касационната жалба правят оплаквания за неправилност на решението и навеждат всички основания по чл. 281 т. 3 ГПК, като считат, че при дсопуснато съществено процесуално нарушение не са събрани гласни доказателства относно установяване на факта на отчуждаване на друга част от имота, а не тази която претендират с предявеният установителен иск.
Към жалбата са представили изложение, в което посочват че следва да се допусне касационно обжалване на решението, защото намират, че са налице хипотезите на чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК. Считат, че съдът в отклонение от трайната съдебна практика не е събрал допустимите доказателствени средства за установяване на правото на собственост към датата на образуване на ТКЗС при представен документ за собственост. Представят невлязло в сила решение по гр.д. № 1* от 2007 г. на СРС, 26 състав.
Ответника Общинска служба по земеделие и гори “О” не е ангажирала становище по касационната жалба.
Върховния Касационен съд, Първо гражданско отделение след като разгледа данните по делото, и доводите и възраженията на страните намира за установено следното:
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на М. А. П., Т. Д. М. , Н. Д. Г. , В. А. М. , Д. Д. М. и П. И. Г. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от М. А. П., Т. Д. М. , Н. Д. Г. , В. А. М. , Д. Д. М. и П. И. Г. срещу Общинска служба по земеделие и гори “О“една орница в землището на с. Д., местността “М” от около 12 уврата” , впоследствие конкретизиран като ? идеална част от земеделски имот от 3 дка, находящ се в землището на с. “., м. “М” защото е приел, че не е установено те да са били негови собственици към датата на образуването на ТКЗС . Зачел е доказателствената сила на писменият документ , представляващ “разделително “ от 11.03.1892 г. , с който четири сестри , низходящи на П. М. са получили в общ дял претендираният имот. Ищците са наследници от своя страна на М. П. В. , починала на 11.12.1945 г. Отхвърлил е иска защото е приел ,че ищците не са установили този имот да е бил притежаван към датата на образуването на ТКЗС , което представлява изискване за възстановяване на земеделската земя, поставено в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПСЗЗ. С обжалваното решение не се отрича изцяло доказателствената сила на представеният писмен документ “разделително” , но се посочва, че той легитимира собственост възникнала петдесет години преди образуването на ТКЗС и съществуват данни за отчуждаване на част от претендираната земеделска земя преди обоществяванеато й, което не позволява да се установи че е притежаван от ищците към релевантния момент. Решаващите мотиви на въззивната инстанция не са в противоречие и с т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от 25.06.1996 г. по гр. д. № 2/1996 г. на ОСГК на Върховния съд, съгласно която правото на собственост върху земеделските земи подлежи на доказване с посочените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ писмени доказателства. Не е налице и противоречиво разрешаван в практиката на съдилищата съществен процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 2.02.2009 г. по гр. д. № 2389/2008 г на Софийски градски съд, Въззивно отделение , ІV “в” състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top