О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 445
София, 18. 12. 2008г.
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІІІ г.о.,в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 1682 по описа за 2008 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. П. С. срещу решение № 583 от 19.06.08г.по ч.гр.дело № 2390/08г.на Софийски градски съд в частта с характер на определение,с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на същата страна срещу действия на ЧСИ по изп.дело № 2* и производството е прекратено. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Като взе предвид доводите в частната жалба и извърши проверка относно законосъобразността на атакувания съдебен акт,Върховният касационен съд приема следното:
Частната жалба е
С обжалваното определение Софийският градски съд е приел,че жалбата на М. П. е недопустима в частта,с която жалбоподателката иска от съда да постанови отмяна на действията по образуване на изпълнителното производство с оглед липсата на връчена призовка за доброволно изпълнение,оспорването на оценката,извършена в изпълнителното производство,а така също и в частта,с която се оспорва размера на дължимата сума по изпълнителния лист. По отношение на тези изпълнителни действия съдът е счел,че не подлежат на контрол за законосъобразност според нормата на чл.435 ал.2 от ГПК.
Поддържаният в частната жалба довод,че жалбата в частта относно оспорване размера на вземането и искането за спиране на изпълнението има характер на молба по чл.250 ал.1 от ГПК/отм./е основателен. Съгласно § 2 ал.9 от ГПК молбите за спиране на изпълнението по чл.250 от ГПК/отм./се разглеждат по реда на отменения ГПК,когато изпълнителният лист е издаден по молба,подадена до 1.03.2008г. Такъв е конкретния случай. Съдът не е съобразил това обстоятелство и е разгледал молбата за спиране като жалба против действията на съдия-изпълнител.
Разпореждането е законосъобразно. В съответствие с чл.286 ал.1 т.2 от ГПК въззивният съд е върнал касационната жалба поради неотстраняване в срок на нередовността й. Същата не отговоря на изискванията на чл.284 ал.2 и ал.3 от ГПК- не съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и не е приподписана от адвокат.
Доводът на жалбоподателя,че към съобщението не било приложено разпореждането от 7.10.08г.и съдът не е дал ясни указания в какво се състои нередовността,е несъстоятелен. В разпореждането,с което касационната жалба е оставена без движение,са дадени ясни и конкретни указания,възпроизведени в съобщението,получено лично от жалбоподателя. Няма данни в законоустановения срок в настоящото производство той да е подал молба по чл.25 ал.1 от Закона за правната помощ за предоставяне на правна помощ,изразяваща се в подготовка и приподписване на касационната жалба.
По изложените съображения настоящата инстанция приема,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното разпореждане – да се остави в сила.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждането от 19.11.08г.по ч.гр.дело № 1437/08г.на Софийски апелативен съд,с което на основание чл.286 ал.1 т.2 от ГПК е върната частната касационна жалба на К. И. Б ожков.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.