О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 216
София,11. 03. 2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1252/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. М. Д. е подала касационна жалба срещу решение № 193 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен съд в частта, с която са признати на ответниците вземания за подобрения, с които се е увеличила стойността на имота в размер на 25 318 лева., както и в частта, с която се е произнесъл по претенцията, заявена по реда на чл.286 ГПК от страна на ищцата – касатор за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобственият апартамент . В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението като се подържа, че същото е произнесено при съществено процесуално нарушение, субсумирано в хипотезата на 188, ал.1 ГПК , също така че е неправилно и необосновано.
В изложението се подържа, че касационно обжалване на решението следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като са касае до точното прилагане на закона, в конкретност на чл.164 ГПК/отм./ и чл.61 , ал.2 ЗЗД. Изложените фактически обстоятелства обаче касаят неправилност на решението и не дават основание за допускане на касационната му проверка.
Ответниците Б. М. Т. и К. В. Т. са подали възражение, в което излагат съображения както в подкрепа на касираното решение, така посочват и аргументи за недопускане на касационната му проверка.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне по жалбата на К. М. Д. , тъй като не е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.3 от ГПК.
Благоевградския окръжен съд е разгледал по реда на чл.286 ГПК претенцията по сметки , направена от касаторката- ищца с молба , която е представена на 12.06.2006 г. в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата. В тази молба изрично е заявено притезание по чл.31 , ал.2 ГПК за период от 1.09.2002 г. до 31.08.2006 г. за сумата 6 000 лв. за лишаване от ползването на апартамента , намиращ се в гр. Б.. В. съд е счел, че тази претенция е основателна за период от 14.10.2002 г. до 12.06.2006 г. в размер на 2 611,66 лв. Постановявайки решението в тази част той е имал предвид създадената практика по чл.31, ал.2 ЗС и се е съобразил с разпоредбите на закона.
Съобразена със закона и константната съдебна практика е и уважената претенция по сметки, заявена от ответниците по реда на чл.286 ГПК/отм./ за извършени подобрения в размер на 8 439,33 лева. Претенцията е с правно основание чл.74, ал.1 ЗС, а не по чл.61, ал.2 ЗС. Съдът е присъдил на ответниците като недобросъвестни владелци на идеалната част на ищцата – касатор припадащата се част от сумата , с която се е увеличила стойността на имота в размер на 8 439,33 лв.
Решението не следва да се допусне до касационна проверка тъй като не са наведени фактически обстоятелства , които да са в предметното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В настоящия случай изводите направени в решението кореспондират на постоянната практика формирана от Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна обжалване на решение № 193 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 2* от 2008 г. на Б. окръжен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: