О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 445
София,25. 05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети май, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1632/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Църква “У”, с. И., община “., Пловдивска област /съгласно чл.160 от Устава на Българската православна църква е юридическо лице/ , представлявана от Х. П. Х. като представител на Ц. настоятелство е подала касационна жалба срещу решение № 1* от 22.06.2009 г. по гр.д. № 795 от 2009 г.по описа на Пловдивския окръжен съд , с което е отменено решение № 1 от 8.01.2009 г. по гр.д. № 167 от 2008 г. на Първомайския районен съд и касатора е осъден на основание чл.108 ЗС. да възстанови собствеността и предаде владението на аптека със застроена площ от 73,60 кв.м., състояща се от основно помещение аптека, складови площи, санитарен възел и обслужваща площ , който обект е разположен в първият етаж от комбинираната двуетажна масивна сграда, изградена в място с площ от 554 кв.м. , съставляващо УПИ *Аптека и авточакалня” от кв.39 по плана на с. “., община “., Пловдивска област. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението , което е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и противоречие с материалния закон.
Към жалбата е представено изложение , с което се иска допускане на касационното обжалване на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси : основание за придобиване на недвижим имот – държавна собственост от търговско дружество и документирането на вещното право с акт за държавна собственост, придобиването на имот по реда на чл.17а от ЗППДОБ и процесуалния въпрос за излагането на мотиви от съдебният състав по направените от страните доводи и възражения.
Ответника “А” А. е представило отговор , в който разисква наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване , считайки ги за неоснователни.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по касационната жалба на Църква “У”, с. И., община “., Пловдивска област , представлявана от Х. П. Х. като представител на Ц. настоятелство тъй като не се установи да са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК.
Пловдивския окръжен съд е уважил предявеният от “А” А. против Църква “У”, с. И., община “., Пловдивска област ревандикационен иск за аптека със застроена площ от 73,60 кв.м., състояща се от основно помещение аптека, складови площи, санитарен възел и обслужваща площ , който обект е разположен в първият етаж от комбинираната двуетажна масивна сграда, изградена в място с площ от 554 кв.м. , съставляващо УПИ *Аптека и авточакалня” от кв.39 по плана на с. “., община “.защото е намерил, че търговското дружество е придобило имота по реда на чл.17а ЗППДОБ.
Въззивният съд подробно се е занимал с правоприемството между “А”, гр. П. и ищеца по делото търговското акционерно дружество “А” АД. Като е посочил, че :
Държавна фирма “А” П. е преобразувана в търговско дружество “А” ЕА. през 1991 г. Със заповед № 126 от 6.09.1990 г. на Министъра на икономиката и планирането, на основание чл.5 от ПМС. № 2 от 1989 г. и във вр. с чл.11, ал.3, т.1, б. “а” от Указ № 56 за стопанска дейност е образувана държавна фирма “М”, която съгласно заповедта е поела активите и пасивите на прекратените аптечни предприятия от Държавното аптечно обединение по баланса от 31.07.1990 г. С. последваща заповед № Р* от 28.06.1991 г. фирма “М” е прекратена и активите и пасивите й са поети от аптечните фирми по места.
Изложил е аргументи относно обстоятелството , че обекта е бил отразен в баланса на търговското дружество от 28.03.1983 г. /заключение от в.л. Стоянка В. – съд. заседание 8.12.2008 г./.
В практиката няма спор ,че акта за държавна собственост е констативен свидетелстващ документ и само установява придобитото вече право на собственост . В същото време той представлява официален документ и се ползва с доказателствена сила за фактите, които са отразени в него. В атакуваното решение този въпрос не е разгледан в противоречие с изработеното от съдилищата становище, което е посочено по-горе.
Освен това е отбелязано , че е необходимо вещта да бъде предоставена в оперативно управление на преобразуваното предприятие, което в случая е отразено в акта за държавна собственост № от 24.01.1967 г. Били са налице и другите елементи от фактическият състав на придобиването на собствеността , а именно : имота да е включен в капитала на дружеството с акта за преобразуване. В този смисъл е анализирана заповед № Р* от 1991 г. В нея е разпоредено, че новообразуваното търговско дружество поема съответната част от активите , без въпросната аптека да е изрично изключена и следователно е осъществен състава на чл.17а ЗППДОБ.
На второ място в решението е разгледан въпроса за записването в баланса на търговското дружество, което не представлява способ за придобиване на собствеността, а е само елемент от сложния фактически състав за трансформиране на държавната собственост в собственост на търговското дружество. В този смисъл Пловдивския окръжен съд не се е отклонил от цитираното решение, произнесено от ВКС. и представено по делото. Пловдивския окръжен съд също е разгледал въпроса в тази светлина , без да е посочил записването в баланса като придобивен способ.
Настоящия състав намира, че решението не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , тъй като по поставеният въпрос за придобиването на собствеността по реда на чл.17а от ЗППДОБ е създадена многобройна съдебна практика , който не се нуждае от промяна или актуализация поради което разглеждането на този въпрос няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
На последно място настоящия състав намира, че въззивният съд е разгледал правопогасителното възражение на касатора за собственост и е изложил подробни мотиви в тази насока, поради което този съществен процесуален въпрос е разрешен в съответствие с константната практика на съда.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № 1* от 22.06.2009 г. по гр.д. № 795 от 2009 г.по описа на Пловдивския окръжен съд .
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: