Решение №401 от по гр. дело №2634/2634 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                                                       
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 401
 
                                       София, 14. 05.  2010 г.
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание  на eдинадесети май,  две хиляди и десета   година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова
                                                                        Василка Илиева         
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 1865/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. Т. Ч. и И. Т. Ч. , представлявани от адв. В са подали касационна жалба срещу решение № І-79 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 230 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд , с което е отменено решение № 188 от 21.01.2009 г. по гр.д. № 440 от 2008 г. на Н. районен съд и касаторите са осъдени да възстановяват собствеността и предадат владението на “Т” Е. на недвижим имот с идентификатор № 5* по кадастралната карта на гр. Н., к.к.”С”, с площ за мястото от 1 968 кв.м., както и да заплатят обезщетение за периода от 22.11.2006 г. до 15.02.2008 г. в размер на 3 000 лв. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт при условията на чл.281, т.3 ГПК.
В представеното изложение са посочени основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение в предметното поле на чл.280 , ал.1, т.1 и т.3 ГПК като се подържа, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение от практиката на ВКС по същественият процесуален въпрос за обсъждане на всички наведени твърдения и възражения на страните и съпоставянето им с представените доказателствени материали. Поставен е и материално правният въпрос за действителността на делбата на съсобствен, между две търговски дружества, имот , която е сключена без да е взето решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност по чл.137 , ал.1, т.7 от Търговския закон.
Ответника “Т” Е. е представил отговор , в който подържа, че касационната жалба е недопустима ,тъй като липсват основания по чл.280, ГПК. Подържа, че въззивното решение не противоречи на ППВС № 6 от 1974 г. Излага и доводи относно неоснователността на касационната жалба.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира че решението следва да се допусне до касационно обжалване по жалбата на А. Т. Ч. и И. Т. Ч. по чл.280, ал.1, т.1 ГПК относно процесуалния въпрос за обсъждане на наведените доводи, възражения и доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и излагането на съображения в мотивите и по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК в хипотезата на чл.137 , ал.1, т.7 ТЗ по въпроса необходимо ли е решение на ОС на ООД за сключване на договор за доброволна делба и липсата на съгласие прави ли делбата нищожна поради противоречи със закона – чл.26, ал.1 ЗЗД.
Бургаския окръжен съд е намерил, че предявеният иск от търговското дружество “Т” Е. срещу А. Т. Ч. и И. Т. Ч. за ревандикация на недвижим имот с идентификатор № 5* по кадастралната карта на гр. Н., к.к.”С”, с площ за мястото от 1 968 кв.м. и този по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за периода от 22.11.2006 г. до 15.02.2008 г. в размер на 3 000 лв. са основателни защото е счел, че дружеството е станало собственик на имота на деривативно основание- договори за придобиване на съсобственост и доброволна делба, а ответниците осъществяват фактическа власт върху имота без правно основание. При постановяване на решението са изложени мотиви , които не съдържат аргументи относно нищожността на договора за доброволна делба поради противоречие със закона предвид липсата на решение на общото събрание на търговското дружество “Н” ООД за прекратяване на съсобствеността. Съдът не е изложил съображения по възражението , че дружеството, като юридическо лице, изразява волята си чрез решения на своите органи, в конкретност общото събрание , който орган е следвало да вземе решение за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти – чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, включително и при сключването на договор за доброволна делба, при които с ликвидирането на съсобствеността едновременно се придобива и отчуждава недвижим имот. Необсъждането на наведените възражения е в нарушение на формираната трайната съдебна практика по този съществен процесуален въпрос, което налага решението да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Решението следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и относно поставеният по-горе материално правен въпрос за валидността на договора за доброволна делба при липсата на решение на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност изискването на чл.137, ал.1, т.7 от Търговския закон.
Жалбоподателите дължат държавна такса в размер на 382,75 лева, която трябва да внесат в едноседмичен срок от съобщението .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационна проверка на решение № І-79 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 230 от 2009 г. на Бургаския окръжен съд при условията на чл.280 , ал.1, т.1 ГПК и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
УКАЗВА на А. Т. Ч. и И. Т. Ч. в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса в размер на 382,75 лева по сметка на Върховния касационен съд.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание след представянето на вносния документ за държавната такса.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top