РЕШЕНИЕ
№. 405
София,06.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 889/2008 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С. Г. – пълномощник на Т. А. К. и Р. Н. К. и касационна жалба на Р. Т. М. срещу въззивно решение № 1908/20.11.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 1732/2007 г.,потвърждаващо решение № 12/12.04.2007 год.по гр.д. № 115/2004 год. на К. районен съд,с което е отхвърлен иска за разпределение на реалното ползване на съсобствения недвижим имот.
В жалбите са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Твърди се,че след като е установена невъзможността за разпределение на ползването,то съдът е следвало да постанови общо ползване на съсобствения имот,състоящо се единствено под формата на преминаване през дворното място,поради плътното му застрояване.
Ответниците по жалбата – Й. Г. Н.,Г. Ц. Г. и М. Ц. Т. в писменния отговор оспорват жалбата и молят решението като правилнои и законосъобразно да бъде оставено в сила
О. по жалбата –П. П. Н.,В. М. В.,М. П. Г. и Н. Ц. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела,че страните са съсобствени на парцел ****,за който са отредени имоти № 1* и № 3*,като в същите има построени различни сгради в индивидуално притежание на всеки от съсобствениците. С решение по гр.д. № 553/93 год. влязло в сила на 26.09.2002 год. е разпределено реалното ползване на имота и за всеки от съсобствениците е определено ползване съобразно квотите им. Съдът осъществявайки съдебна администрация на гражданското правоотношение при иска по чл.32 ал.2 ЗС и отчитайки промяната на собствеността върху част от имота,както и обсъждайки приетото заключение на техническата експертиза е приел,че реално разпределение на правото на ползване на съсобствения имот е невъзможно,поради голямата застроеност на дворното място,конфигурацията на имота и неговата вертикална планировка,както и местоположението на постройките и достъпът до тях на всички
Решениетое правилно.
Искът за разпределение на реално ползване по чл.32 ал.2 ЗС имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост,притежавани от съсобствениците,които претендират определяне начина на ползване,с оглед отредените им площи от съсобствен имот,които трябва да съответстват на притежаваните от тях идеални части като квадратура. Освен това иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобственици,респ.между съпритежатели на вещни права и е насочен към създаване на промяна в използването на общата вещ. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. Този извод произтича от това, че решението, по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползува със сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, респективно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на страните различни от приетите в това производство, няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск. В тази насока, неоснователно е оплакването на касатора относно това, че решаващия съд като е приел мотиви необосновани от данните по делото е отхвърлил иска поради невъзможността реално да се разпредели ползването на дворното място,вместо да постанови неговото общо ползване. Именно начина на фактическото ползуване на общата вещ е породил повдигнатия правен спор, какъвто очевидно е бил налице, за да се иска неговото разрешаване по пътя на съдебното администриране. От фактическата обстановка, очертана в обстоятелствената част на исковата молба и от нейния петитум, се определя претенцията, по която сезирания съд дължи произнасяне. В тази насока правилно съдилищата са отхвърлили иска, тъй като е било поискано реално разпределяне на ползуването, обосновано от наличие на обща вещ, за която ищците са твърдяли, че не е бил установен определен начин, по който страните могат да реализират правата си,съобразно квотите им.
Оплакванията на касаторите за нарушение от страна на решаващия съд на разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК са общи, липсата на конкретност при излагането им, води и до липса на валидно изложено касационно основание за касиране решението.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационните жалби, поради което следва да се оставят без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1908/20.11.2007 г. на Пловдивски окръжен съд постановено по гр.д. № 1732/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :