О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1081
София, 29. 09. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4905/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. Т. К., М. А. К., В. К. К. и М. П. К. чрез своя пълномощник адв. Н. А. са подали касационна жалба против решение № 1* от 18.07.2008 г. по в.гр.д. № 1537/08 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложили доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Считат, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК, тъй като в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата въззивният съд не е определил сам правната квалификация на предявения иск, а е възприел тази, дадена от ищците, а въпросът за сбъдване на отлагателното условие като предпоставка за настъпване на вещноправните последици на сделката, сключена под такова условие, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовават се на решение № 3 от 06.02.1996 г. по гр.д. № 423/95 г. на ВС, ІV г.о и на решение № 378 от 05.03.2007 г., постановено по същото дело при първоначалното му разглеждане от въззивния съд.
Ответниците по касация Д. Й. З. и К. К. З. чрез своя пълномощник адв. К. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 24 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 1686/07 г. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от С. Т. К., М. А. К., В. К. К. и М. П. К. против Д. Й. З. и К. К. З. субективно съединени искове с правно основание чл. 34 ЗЗД, за връщане на недвижим имот – апартамент “А” на втория жилищен етаж от сграда, находяща се в гр. П., ул. ”К” № 29, заедно с изба № 6 и съответните идеални части на сградата. Прието е, че претенцията на ищците за връщане на имота се основава на твърдението за нищожност на договор, обективиран в нотариален акт № 52, т.ІІ, дело № 261/2000 г., по силата на който С. Т. К., М. А. К., В. К. К. и М. П. К. са продали на Д. Й. З. и К. К. З. 10.312 % ид. части от дворно място, находящо се в гр. П. и право на строеж на апартамент “А” на ІІ етаж от новопроектираната и новоизграждаща се жилищна сграда в имота, ведно с изба № 6 и общите части на сградата, за сумата 1183 лв.,която е изплатена на продавачите преди подписването на нотариалния акт, при условие, че собствеността ще възникне в патримониума на купувачите след изплащане на всички вноски по договор за строителство, сключен между тях и продавачите. Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на С. Т. К., М. А. К., В. К. К. и М. П. К. против ответниците З за обявяване на този договор за нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД поради липса на основание е отхвърлен като неоснователен, е влязло в сила като необжалвано. Оттук въззивният съд е е направил извод, че ответниците не дължат връщане на даденото по договора.
В решение № 3 от 06.02.1996 г. по гр.д. № 423/95 г. на ВС, ІV г.о., е посочено, че задължението на ищеца е да наведе обстоятелствата, на които се основава искът, а задължение на съда е въз основа на тях да определи правната квалификация. Определяне на правното основание на иска е дейност на съда по приложението на закона и се извежда от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът не може да излезе извън рамките на заявеното от ищеца, а в случая претенцията на ищците за връщане на процесния имот е била основана единствено на твърдението, че сключеният между тях и ответниците договор за продажба на идеални части от дворното място и на право на строеж е нищожен поради липса на основание, поради което ответниците дължат връщането му. Както в исковата молба, така и в уточняващата молба от 05.06.2006 г. няма наведени обстоятелства, относими към фактическия състав на ревандикацията. В този смисъл извършената дейност на въззивния съд по определяне на правното основание на иска не формира противоречие с цитираното по – горе решение, а е в съответствие с даденото в него разрешение на този процесуален въпрос, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Съдебните решения, постановени от отделните инстанции в рамките на един и същ правен спор, не попадат в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Дали ответниците са придобили правото на собственост върху обекта, за който им е било учредено право на строеж, при положение, че не са платили дължимите от тях суми за строителство, е въпрос, който би имал значение при разрешаване на спор за собственост между страните, но е извън предмета на настоящото дело и в този смисъл не може да обоснове допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като разпоредбата има предвид въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона по конкретно дело, а не по принцип.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 18.07.2008 г. по в.гр.д. № 1537/08 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: