РЕШЕНИЕ
№ 371
София,.03.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело 889/2008 година
Производството е по § 2 ал.3 от ПЗР на ГПК във вр.чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. А. и Г. Д. Р. срещу въззивно решение № 1649/11.10.2007 г. на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 2112/2006 год. Подадена е и частна жалба от А. Д. А. срещу протоколно определение от 06.02.2007 год.,с което е осъден да заплати допълнителна държавна такса на основание чл.65 ГПК/отм/.
В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Твърди се,че по най-неудачния вариант е разпределено ползването. Моли се за отмяна на решението.
Ответниците по жалбата –Ф. Ж. П. и Н. Ф. П. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и установи следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение въззивната инстанция е приела,че относно качеството на страните като съсобственици,размера на квотите им и характеристиката на имота по делото няма спор. Парцелът е с площ от 458 кв.м.,като в него има построени няколко жилищни и други сгради в индивидуално притежание. Съдът осъществявайки съдебна администрация на гражданското правоотношение при иска по чл.32 ал.2 ЗС , отчитайки настъпилите нови обстоятелства-построяването на още една жилищна сграда в съсобствения имот след разпределението на ползването през 1980 год. ,както и обсъждайки приетото заключение на техническата експертиза е приел,че реално разпределение на правото на ползване на съсобствения имот следва да бъде извършено по първия вариант на заключението на в.л.инж. А. К. ,тъй като по този начин се осигурява на всеки от съсобствениците ползването на лицевата част на парцела и всеки от тях има достъп до съответната жилищна сграда и постройки , гараж ,навес индивидуална собственост на всеки от тях.
Решението е правилно.
Искът за разпределение на реално ползване по чл.32 ал.2 ЗС имплицитно включва в съдържанието си произнасяне и по правата на собственост,притежавани от съсобствениците,които претендират определяне начина на ползване,с оглед отредените им площи от съсобствен имот,които трябва да съответстват на притежаваните от тях идеални части като квадратура. Освен това иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС е средство за осъществяване на съдебна администрация между съсобственици,респ.между съпритежатели на вещни права и е насочен към създаване на промяна в използването на общата вещ. В този случай съдът замества мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и възможностите, съобразно участието в съсобствеността за разпределяне ползуването на общите имоти. От посочената дефинитивност на претенцията следва, че съдът по този иск не разрешава спор за собственост между страните, а за уважаването му са достатъчни данните за наличието на еднородни права върху вещта – обект на администрирането, определящи правната фигура на съсобственост. Този извод произтича от това, че решението, по чл. 32, ал. 2 от ЗС не се ползува със сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение, респективно при наличие на факти, неустановени чрез процесуалното им предявяване или настъпили след произнасянето на съда, но установяващи права на страните различни от приетите в това производство, няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск. В тази насока, неоснователно е оплакването на касаторите, че решаващия съд като е приел мотиви необосновани от данните по делото е определил най-неудачния вариант за ползване на дворното място. Именно начина на фактическото ползуване на общата вещ е породил повдигнатия правен спор, какъвто очевидно е бил налице, за да се иска неговото разрешаване по пътя на съдебното администриране. Несъстоятелна е и тезата на касаторите,че не е взето предвид правото на ползване на суперфициара. Формираната истинска воля на съда в мотивите на решението,а именно ,че варианта даден в заключението на вещото лице инж. А,онагледен със скицата към него, е съобразен със застроената площ от постройките индивидуална собственост на Ф. и Н. П. – 21,60 кв.м. и на касаторите – ответници А. и Р. – 75 кв.м.,квотите на страните в съсобствеността,както и плътността на застрояването, поради което е определено и самостоятелното ползване на 31,05 кв.м. за П. и общо ползване страните на 74,25 кв.м.е правилна. Именно този вариант защитава в пълен обем правото на собственост на всяка от страните,тъй като всички съсобственици следва да ползват общата част така,че да имат достъп до вътрешната част на дворното място и да им е осигурен вход за имота. Съдът е този, който следва да определи по-подходящия вариант на ползване за максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху имотите, така и с оглед преценката за целесъобразност. В настоящия случай възприетият от съда начин на разпределение е най-целесъобразен.
Изложеното налага извод за неоснователност на касационните жалби, поради което следва да се оставят без уважение, а решението на въззивната инстанция – в сила.
Частната жалба на А. Д. А. срещу протоколно определение от 06.02.2007 год.,с което е осъден да заплати допълнителна държавна такса на основание чл.65 ГПК/отм/.е допустима,като подадена в срок ,но неоснователна,поради следното: Според частния жалбоподател съдът неправилно е наложил санкцията по чл. 65 ГПК, тъй като друга страна е направила искане за допълнителна експертиза. Поддържаното е невярно. В съдебното заседание е прието допълнителното заключение на вещото лице по поставените от А. задачи,който обаче е възразил срещу така изготвеното заключение. Пълномощникът му адв. П,който е такъв и на другия ответник –Р. е поискал да му се предостави възможност с писмена молба да формулира допълнителната задача. Съдът с оглед защита на интересите им е предоставил тази възможност,но поради обстоятелството,че задачата не се поставя в момента и съдът не би могъл да прецени нейната основателност и относимост към спора е приложил правилно санкцията на чл.65 ГПК,тъй като с поведението си частния жалбоподател е станал причина за отлагането на делото.
С оглед изложеното протоколното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложените съображения и на основание чл.218 ж, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1649/11.10.2007 г. на Пловдивски окръжен съд постановено по гр.д. № 2112/2006 год.
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от 06.02.2007 год. Пловдивски окръжен съд постановено по гр.д. № 2112/2006 год.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :