О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1153
София, 22. 10. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3818/08 по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба подадена от адв. Ж. С. в качеството й на пълномощник на И. В. Д. против решението на Окръжен съд М. , постановено на 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 165/07 г. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като с него съдът се е произнесъл по съществени процесуални и материалноправни въпроси във връзка с приложението на чл. 203 ЗУТ относно предпоставките за разделяне на жилище на два реални дяла и във връзка със способа за извършване на съдебната делба, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и при несъобразяване на задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение. Позовава се на решение № 173 от 16.03.2004 г. по гр.д. № 485/03 г. на І г.о.; решение № 199 от 01.04.2004 г. по гр.д. № 718/03 г. І г.о.; решение № 309 от 22.04.1999 г. по гр.д. № 1182/98 г. на І г.о.; решение № 127 от 24.02.1987 г. по гр.д. № 12/87 г. на І г.о.; решение № 221 от 15.04.2002 г. по гр.д. № 677/01 г. на І г.о.; решение № 100/ 97 г. на І г.о.; решение № 276 от 31.03.1994 г. по гр.д. № 160/94 г. на І г.о.; решение № 69 от 07.09.1984 г. по гр.д. № 45/84 г. на ОСГК, решение № 75 от 15.09.1981 г. по гр.д. № 36/81 г. на ОСГК и ТР № 38 от 04.07.1979 г. по гр.д. № 13/79 на ОСГК.
Ответницата по касация А. И. Д. в писмен отговор, подаден чрез нейния пълномощник адв. А. К. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира:
С обжалваното въззивно решение, постановено при повторно разглеждане на делото, е оставено в сила решението на Б. районен съд, постановено на 28.10.2005 г. по гр.д. № 704/01 г. в частта, с която на основание чл. 292 ГПК/ отм./ новообособеното жилище по архитектурен проект, одобрен от гл. архитект на Община В. на 17.05.2005 г., с площ 37.20 кв.м. , на първия етаж от двуетажна масивна жилищна сграда и сутерен от 18.37 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от терена и съответните идеални части от общите части на сградата в УПИ * 1022 в кв. 79 по плана на гр. В., е възложено на А. И. Д. , а новообразуваното жилище с площ 88.59 кв.м., заедно със сутерен от 47.53 кв.м., 3/12 ид. части от дворното място и съответните идеални части от сградата, е възложено в дял на И. Д. В. С въззивното решение е отменено решението на Б. районен съд, постановено на 28.10.2005 г. в частта, с която са присъдени суми за уравнение на дяловете и е постановено друго, с което е А. Д. е осъдена да заплати на И. Д. сумата 5 290.50 лв. Отменено е решението на Б. районен съд, постановено на 19.10.2005 г., с което е обявен за окончателен проект за разделителен протокол за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на два реални дяла.
Прието е, че разделянето на жилището следва да се извърши съобразно одобрения архитектурен проект, предвиждащ обособяване от съществуващото жилище на първия етаж на едно жилище с площ от 37.20 кв.м., като преустройството е преценено като незначително, а неудобството от извършването му – като не по- голямо от обикновеното. Изводът е направен след преценка на СМР, необходими по вид и обем за разделянето, и съпоставка на тяхната стойност със строителната стойност на първия етаж, разбирана като стойността на необходимите средства за труд и материали за построяването му по цени към момента на постановяване на решението. Според въззивния съд строителната стойност, за разлика от пазарната, е относително постоянна величина и е съизмерима с разходите за преустройството. В случая е прието, че стойността на СМР възлиза на 8.93 % от строителната стойност, която е 77 898.80 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като въпросът за критериите, съобразно които преустройството се определя като значително по смисъла на чл. 203 ЗУТ, е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС и съдилищата, която изисква да се съпоставят стойността на преустройството и пазарната стойност на имота, предмет на делбата.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд М. , постановено на 21.07.2008 г. по в.гр.д. № 165/07 г.
Указва на жалбоподателя И. Д. В. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 1828 лв. съобразно стойността на дела му.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :