Р Е Ш Е Н И Е
№ 961
гр. София, 24. 03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1918/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на процесуалния представител на Д. К. П. – адв. Р. Г. срещу въззивно решение от 07.01.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1901/2007 г., с което се отменя решение от 16.03.2007 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 1854/2005 г.,с което е уважен, предявения от Д. К. против ЖСК”Л” иск с правно основание чл.36 ал.2 във вр. с чл. 35 ал.1 от Ж. за определяне на окончателна цена на апратамент № 14, находящ се в гр. С., жк „Л”, етаж 4, в сградата на Ж. „Л”.
В жалбата са развити оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебното решение ,като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК.. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и решаване на спора по същество.
В депозиран по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор Ж. „Л”, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Излага доводи, че устава на кооперацията е изменен законосъобразно и съдът следва да съобрази решението си с него. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата-касатор е била приета за член-кооператор в Ж. „Л”, при условията на сключените между нея и „Б” ЕООД договори от 24.02.1992 год. и 29.03.1994 год. за апартамент № 14, мазе № 29 и магазин № 1* решение от 24.08.1996год. на ОС на Ж. касаторката е била изключена като член-кооператор, поради неизпълнение на задължението й по договора от 29.03.1994 год. да заплати вноска от 310 760 неденоминирани лева. Това решение на ОС на Ж. е отменено с влязло в сила решение на СРС, постановено по гр.д. № 6915/1996 год. В окончателния разпределителен протокол, приет с протокол № 18/07.12.2001 год.на ОС на Ж. ,за апартамент 14, ет.4, в сградата на ЖСК”Л”, е вписано- неразпределен и не е определена окончателна цена. Средната пазарна стойност на процесния апартамент към 19.03.1997 год. е в размер на 16 200 000 неденоминирани лева и е определена по този начин, тъй като към досието на сградата на Ж. не е приложена таблицата на ценообразуването на обектите в нея. В хода на делото Ж. е изменила устава, като е приела, че разпределянето на жилищата между член-кооператорите става само след представяне на протокол за приключване на финансовите взаимоотношения с изпълнителя на СМР на сградата на ЖСК. Въззивният съд е приел, че договорената цена за апартемент № 14 и мазе № 29 е 163 200 неденоминирани лева, а за магазин № 1 е 261 860 неденоминирани лева или общо 425 060 неденоминирани лева., като разликата между двата договора, приети по делото и сключени между касаторката и „Б” ЕООД, е в размер на 182 860 неденоминирани лева. С писмо вх. № 96 от 17.06.1995 год. касаторката е информирала строителя, че се отказва от закупуването на магазин № 1 в партера на жилищната сграда. Безспорно установено е от приетата ССЕ,че касаторката е изплатила на строителя сума в размер на 233 900 неденоминирани лева, но съдът е приел, че това са плащания по първия договор от 24.02.1992 год., а не по втория договор от 29.03.1994 год.
Решението е валидно,процесуално допустимо,но по същество неправилно. В нарушение на процесуалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. С решение на СРС по гр.д. № 6915/96 г. , влязло в сила на 10.05.2004 г., е прието, че ишцата-касатор е член-кооператор в ЖСК”Л”и е изправна страна досежно дължимия размер на дяловата вноска като член –кооператор,както и относно срока на издължаването й, съгласно чл. 4, б.”а” от договора с „Б” ЕООД. Дяловата вноска е тази, която предоставя на съответния член-кооператор право на дял от имуществото на ЖСК. Тъй като към 29.03.1994 год. дължимата сума за апартамент и мазе са 163 200 неденоминирани лева, а П. е внесла 118 900 неденоминирани лева, които се явяват повече от 71 % от общата договорена цена,се налага извода,че тя е изпълнила своето задължение. Безспорно е, че П. е била приета за член-кооператор в Ж. ”Л” за апратамент № 14 и принадлежащо мазе № 32.,а промяната в мазето се е наложила поради това, че в окончателния разпределителен протокол същото е посочено като принадлежност към апартамента,който не е бил разпределен. Това е поради факта, че към този момент касаторката не е била с възстановени членствени правоотношения,а молбата й до Ж. за определяне на окончателната цена, не е била удовлетворена. Съгласно чл. 28 ал.1 т. 6 ЗЖ. ОС на Ж. приема окончателната цена на имота и на припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а чл. 36 ал.2 от ЗЖ. дава възможност, когато ОС не вземе решение по този въпрос, съдът да се произнесе по него. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че средната пазарна стойност на процесния апартамент към 19.03.1997 год. е в размер на 16 200 000 неденоминирани лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че поради промяна на устава и неуреждане на финансовите отношения със строителя от страна на касатора, следва да се отхвърли исковата й претенция. Това е така, защото за апратамент № 14 и принадлежащото мазе в протокол № 18 от 07.12.2001 год не е определена окончателна цена. Поради този факт същата не може да заплати окончателната цена. Ако след определяне на тази цена, член-кооператорът не заплати същата, може да се приеме, че не е изпълнил задълженията си. С оглед изложеното са налице предпоставките на чл. 36 ал.2 от ЗЖ. и предявеният иск следва да бъде уважен. Поради изложеното касационната жалба като основателна, следва да бъде уважена ,а решението на въззивния съд – отменено .
Не е направено искане за присъждане на разноски.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 07.01.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 1901/2007 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 36 ал.2 от ЗЖ. във връзка с чл. 35 ал.1 от ЗЖ. по молба на Д. К. П. с ЕГН: ********** срещу Ж. „Л” гр. С., окончателна цена на апартамент № 1* находящ се в бл. 736, етаж 4, в сградата на Ж. „Л” гр. С., жк”Л”, бул.”Д”, състоящ се от две стаи, дневна с трапезария, кухня, баня, мокро помещение, антре и два балкона, с обща площ от 85.21 кв.м, при съседи: югозапад-коридор, югоизток-ап.13, североизток-тревна площ и бл. 732 и северозапад-ап.15, заедно с мазе № 32, находящо се в сутеренния етаж на блока, с площ от 11.75 кв.м., при съседи: югозапад-тревна площ, югоизток-мазе № 33, североизток- коридор и северозапад-мазе № 3, заедно с 2.211 % ид. части от общите части на
сградата и 2.186 % ид. части от правото на строеж върху общинска земя, в размер на 16 200 лева./шестнадесет хиляди и двеста лева/
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :