О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр. София, 30.06.2010 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
ч.гр.д. № 506 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. г. с. -. срещу определение № 2889/11.11.2008 г., по ч.гр.д. № 3076/2008 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, VI с-в, с което е оставена без уважение частната му жалба с вх. № 26475/17.09.2008 г., срещу определение № 543/02.09.2008 г. на РС – П. , 16-ти с-в, по гр.д. № 562/2008 г.
Касаторът се позовава като основание за допускане на касационния контрол на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: постановеното въззивно определение е в противоречие с практиката на ВКС, като към жалбата е приложено Решение № 289/06.03.2001 г., по гр.д. № 1530/2000 г., на ВКС, IV г.о., а освен това с него е обсъден въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което са приложени Решение № 38/10.04.2006 г., по гр.д. № 2420/2005 г., по описа на Пловдивски РС, 16 с-в; Решение № 1755/02.11.2005 г., по гр.д. № 1929/2005 г., по описа на Пловдивски ОС, 9-ти с-в и Решение № 675/21.06.2007 г., по гр.д. № 628/2006 г., на ВКС, I г.о.
Ответниците по частната касационна жалба – Д. а. по г. и О. Р. гр. П. не са депозирали писмен отговор по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
На първо място, касаторът не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на ВКС, като при излагането на същия, той единствено е цитирал решението на ВКС, което е представил като практика, на която противоречи обжалвания съдебен акт,т.е. липсва изложена ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното определение в противоречие с практиката на ВКС, като по същество се смесват основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл. 281, т. 3 от ГПК), но с аргументация по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание.
Независимо от това, съгласно основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на което касаторът се е позовал с изложението, на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните определения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, но не всяка практика, а само със задължителната такава – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира, че в настоящия казус не е налице предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, доколкото посочената от касатора практика на ВКС (Решение № 289/06.03.2001 г., по гр.д. № 1530/2000 г., на IV г.о.), в противоречие с която, според него, е обжалваното определение на ПОС, не е от кръга на задължителната такава, посочена по-горе.
На второ място, обосновавайки основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, касаторът отново не е формулирал същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван различно от съдилищата. При излагането на същия, той е описал какво е станало по други три дела (решенията по които е представил), крайният резултат от които се различава от този по конкретното дело, което е предмет на настоящото обжалване, без обаче да е налице ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е решаван различно от съдилищата, поради което ще е невъзможно за настоящия съдебен състав да прецени дали посочените и представени към частната касационна жалба решения разглеждат същия правен въпрос. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, на наведеното по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК основание.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 2889/11.11.2008 г., по ч.гр.д. № 3076/2008 г., по описа на Пловдивски окръжен съд, VI с-в, по частната касационна жалба на Д. г. с. -., с вх. № 27296/21.11.2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: