Р Е Ш Е Н И Е
№ 793
гр. София, 13. 01. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1183/2008 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./,вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 210 от 15.10.2007 г. и решение № 258 от 07.12.2007 год.за поправка на явна фактическа грешка по гр.д. № 358/2004 год.,постановено по реда на чл.218з ГПК,Ловешкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното решение № 928 от 09.10.2001 год.по гр.д. № 626/2000 год. на Т. районен съд, в частта,в която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 от ЗС и вместо това е постановил решение по същество,с което е признал за установено, по отношение на О. Т. и Д. , представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство , че ищците Б. Г. К. и Г. Г. К. са собственици на недвижим имот- нива с площ от 1460 кв.м., находяща се в м.”Л”, гр. Т., идентична с част от парцел ****, кв. 31 по плана на гр. Т., при граници, очертани със зелен цвят по скицата на вещото лице, която представлява неразделна част от решението и е осъдил О. Т. да предаде владението на описания имот. Оставил е в сила решението в останалата обжалвана част.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Б. Г. К. и Г. Г. К.,както и касационна жалба от община Т., която като просрочена е върната.
Касаторите Б. и Г. К. обжалват решението, в частта, в която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 97 ГПК/отм./. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства – касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Молят решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора,с което се уважат предявените искове.
Ответниците в производството не са депозирали по реда на чл.218 г ГПК /отм./ писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218 а и сл. ГПК/отм./ установи следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.
Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл.218з ал.1 ГПК,като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът не е съобразил решението си със ЗСПЗЗ. В частта, в която процесния имот като земеделска земя, попада в парцели VII и VI следва да се изясни дали правилно е възстановен имота, съществували ли са пречки за въстановяване по смисъла на чл. 10 ал.7 и чл. 10 б ЗСПЗЗ, валидни ли са разпоредителните действия на общината и могат ли да се противопоставят на действителния собственик. По останалите въпроси,а именно исковете с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 97 от ГПК /отм./ по отношение на ЖСК”Л”, решението на въззивния съд е влязло в сила.
Въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение и е допуснал експертизи за установяване на правно релевантните факти отчитайки,че при повторното разглеждане на делото се произнася по спора само в рамките,очертани от касационното решение. В съответствие с данните по делото- приетите заключения на СТЕ и две допълнителни СТЕ,съдът е установил, че бившият имот пл. № 2*-собственост на наследодателя на касатора, попада в парцели I, II, III, IV, V, VI и VII, кв. 131 по плана на гр. Т., улица тупик и отредена част за коритото на река. В парцел-УПИ * има незаета-незастроена площ от 1460 кв.м, която е индивидуализирана с букви, а в парцел ****УПИ * от имот пл. № 2* попадат 217 кв.м., но имотът е застроен с бензиностанция. Процесния имот е възстановен в стари реални граници, но неговото предназначение е променено, тъй като за същия през 1981 г. е одобрен регулационен план. Следователно земята е изгубила характера си на земеделска към момента на влизане в сила на реституционния закон. След като земята е с променено предназначение, съответната поземлена комисия е следвало при възстановяване на имота да изиска удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и служебна скица от техническия отдел на общината, с които да се установи незастроената площ на урегулирания поземлен имот. Едва след издаването на такова удостоверение поземлената комисия е следвало да възстанови свободната и незастроена част от парцела. От писмените доказателства по делото е безспорно, че такова удостоверение и служебна скица не са издавани и поземлената комисия не е изследвала въпроса дали процесният имот е застроен и дали не са налице пречките, визирани в чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. В решението на поземлената комисия е посочено, че за сделки и за снабдяване с констативен нотариален акт заявителят следва да се снабди със скица,тоест към момента на възстановяване на имота не е изследван въпросът подлежи ли същият на възстановяване. Решението на поземлената комисия е административен акт, който подлежи на косвен съдебен контрол и съдът има право да преценява дали имотът е възстановен правилно и законосъобразно. В настоящия случай е установено, че част от бивш имот с пл. 2214 попада в УПИ * и тази част е свободна, незастроена и е с площ от 1460 кв.м., а частта, която попада в УПИ * е с площ от 217 кв.м., но този имот е застроен с бензиностанция. Този урегулиран позмелен имот е отреден за бензиностанция и същата е построена.
След като касационната инстанция е разгледала и се е произнесла по материалноправната законосъобразност на конкретен довод относно безспорен конкретен факт,а въззивната инстанция е съобразила дадените й указания,то преразглеждането на същия довод по повод новата касационна жалба от касационната инстанция е недопустимо.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение , касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение,като правилно – в сила.
Разноски не се дължат ,с оглед изхода на спора.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 пр.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 210 от 15.10.2007 г. и решение № 258 от 07.12.2007 год.за поправка на явна фактическа грешка по гр.д. № 358/2004 год.на Л. окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: