О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
Гр. София, 26. 05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1797/2009 г
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* на 22.07.2009 г. по в.гр.д. № 1011/2009 г., с което е оставено в сила решение № 119 от 26.11.2008 г. по гр.д. № 2168/2006 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ-ти състав за осъждане В. Б. В. с ЕГН ********** и Н. И. З. В. с ЕГН **********, живущи на първия жилищен етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се на ул.”Ц” № 18, в гр. П., да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на собствениците на втория етаж на същата жилищна сграда – С. К. М. с ЕГН ********** и К. И. А. с ЕГН **********, да упражняват пълноценно правото си на собственост, изразяващи се в ограничаването на възможността на последните да ползват общите части на сградата /етажна собственост/ – входното й антре, находящо се над него помещение и вътрешното стълбище, водещо до имота им и към тавана, както и да им осигурят постоянен достъп до тях, като включително им предадат и ключ от входната врата на сградата с отменяне на нот.акт № 1* т.ІІ, рег. № 2* дело № 330 от 2005 г. на нотариус Д. Г. в частта, с която В. Б. В. с ЕГН ********** и Н. И. З. В. с ЕГН **********, са били признати за собственици по силата на изтекло в тяхна полза и упражнено по време на брака им самостоятелно давностно владение, за периода от 1982 г. до 2005 г. в режим на СИО, на входно антре, стълбище към тавана и помещение под входното антре и стълбището на двуетажната масивна жилищна сграда, находяща се на ул.”Ц” № 18 в гр. П., представляващи общи части на етажната собственост.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Б. В. и Н. И. З.- В. , представлявани от адвокат Г от Пловдивската адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК понеже съдебният акт на окръжния съд е постановен в противоречие с практиката на върховните съдилища по приложението на чл.38 ЗС, която прилагат.
От ответниците по касация С. К. М. и К. И. А., представлявани от адвокат С от Пловдивската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендират за разноски по делото, за каквито липсват данни да са направени пред настоящата инстанция.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за доказана по несъмнен начин активната материалноправна легитимация на ищците по предявените от тях негаторни претенции, а именно-да са собственици на целия втори етаж от масивната жилищна сграда, находяща се в гр. П., на ул.”Ц” № 18, при режим на СИО по силата на договор за покупко-продажба обективиран в № 73, том VІ, рег. 6494, дело № 1073/2004 г. от 05.11.2004 г. на нотариус А. К. , както и пасивната такава на ответниците – на жилището на първия етаж, които неоснователно препятстват М. и А. да ползват общите части на сградата /етажна собственост/ – входно антре, стълбището към тавана и помещението над входното антре и стълбището. Исковете по чл.109 от ЗС се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима, по иска с правна квалификация чл.109 ЗС.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречи с практиката на Върховния касационен съд-основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд.
Доколкото незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” е все пак „противоречива” е основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено за да намери приложение чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с представените решения на Върховния съд и Върховния касационен съд относно приложението на чл. 38 ЗС, чл.45, ал.2 ЗТСУ: решения № 1* от 26.12.2001 г. по гр.д. № 54/2001 г. и № 1* от 04.10.1995 г. по гр.д. № 1928/1994 г., двете на ІV гражданско отделение и решение № 2* от 2.11.1973 г. по гр.д. № 1944/1973 г. на І гражданско отделение. Отделен е въпросът, че същите касаят и различна фактическа обстановка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено под № 1* от 22.07.009 г. по в.гр.д. № 1011/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: