Р Е Ш Е Н И Е
№ 748
гр. София, 24. 11.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2082/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение от 27.12.2007 год.по в.гр.д. № 657/2007 год.на К. окръжен съд е оставено в сила решение № 582 от 31.07.2007 год.на Д. районен съд постановено по гр.д. № 1148/2006 год.,с което е извършено разпределение на ползването на УПИ *,отреден за парцел **** в кв.11 по плана на село С.,община Б. ,област К. по начин,описан в решението,заключението на в.л. Любомир В. и скицата към него от 31.07.2007 год.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от ищцата А. Г. И. ,в която се релевират доводи за неправилност,поради нарушение на материалния закон. Поддържа се,че при възприетия вариант за разпределение на ползването,съсобствениците на имота са неравнопоставени и по – точно касаторката е лишена от достъп до лицето на парцела. Моли решението да бъде отменено и постановено ново,като се възприеме третия вариант за разпределение на ползването.
Ответниците по жалбата – Д. и Е. К. не са депозирали по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Относно качеството на страните като съсобственици,размера на квотите и характеристиката на имота по делото няма спор. Дворното място представлява УПИ * -261,кв.11 по плана на с. С.,като в него има построена една жилищна сграда,в която са обособени две жилища,калканно разположена до нея лятна кухня и една паянтова сграда,ползващи се от страните по спора. Парцелът е с неуредени регулационни сметки по отношение на придаваемите 48 кв.м. от имот 262. Тъй като между терена на имота и улицата съществува денивилация,то е изградена подпорна стена на целия имот откъм улицата и достъпът до него се осъществява откъм съседния УПИ * – 261,както и откъм придаваемата се част на имот 262,ползваща се като път и служеща за достъп и до съседния имот 264. На ищцата А е предоставена за ползване част от 176,50 кв.м.,като е отчетено местоположението на входа за жилището й,както и достъпът до имота,а именно по съществуващия на място път откъм имот 262. На ответниците Д е предоставена част от 174,50 кв.м.откъм улицата,в която се намират и построените от тях постройки. За общо ползване между съсобствениците е отредена част от 23 кв.м.,намираща се пред паянтовата сграда.
Така определеният начин на ползване е правилен и решението следва да се потвърди. Предоставените части за реално ползване държат сметка за квотите на страните в съсобствения имот,като почти се изравняват с тях. Съобразено е извършеното строителство и притежаваните и ползвани от съсобствениците второстепенни постройки и жилищна сграда. Взет е предвид и специфичния характер на имота-денивилацията и разположението на подпорната стена,както и разположението на двата входа за жилищната сграда,ползвани от всяка от страните за достъп до жилището й. Отчетено е й обстоятелството,че предоставената за ползване площ е с различно местоположение,но тя пък е най-голяма по площ,а площта за общо ползване между страните най-малка.
Неоснователно е искането за разпределение на ползването по вариант трети от допълнителното заключение на вещото лице,тъй като при него се предвижда премахване на част от подпорната съществуваща стена,чрез разрушаване. В настоящето производство съдът е този, който следва да определи по-подходящия от вариантите за ползване на имота ,предвид максимално удовлетворяване на страните, както с оглед правата им върху имота, така и с оглед преценката за целесъобразност. В процесния случай правилно съдът е възприел вариант четвърти,като най-целесъобразен,като е взел предвид съществуващото фактическо положение и е отчел и обстоятелството, че е недопустимо да бъдат извършвани преустройства,чрез премахване на съоръжения,сгради и др.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.12.2007 год.постановено по в.гр.д. № 657/2007 год.на К. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: