Р Е Ш Е Н И Е
№ 927
гр. София, 13. 01. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1699/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Д. , процесуален представител на С. К. Д.,Т. К. Д.,В. К. П. и Д. П. П. срещу въззивно решение № 1* от 20.11.2007 год.постановено по гр.д. № 297/2006 год.на Варненски окръжен съд. Релевират се доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Искат решението да бъде отменено. Претендират разноски.
Ответникът по жалбата- И. Н. Н. е на становище,че жалбата е неоснователна,а въззивното решение – правилно. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди данните по делото с оглед на заявените касационни основания намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./Разгледана по същество е неоснователна.
С решението,предмет на касационно обжалване, Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първостепенния – Варненски районен съд,с което е развален до размер на ? ид.ч. поради неизпълнение, сключеният на 1.03.1990 год.между К. И. Н. и И. Н. Н. от една страна и В. К. П. и С. К. Д. от друга страна договор за прехвърляне на собствеността върху право на строеж върху държавно дворно място,цялото с площ от 700 кв.м.,находящо се в гр. В.,кв.”В”,ул.”Д”№ 36,както и на построената в него жилищна сграда,срещу задължение за издръжка и гледане,предмет на нот.акт № 91,т.ІІІ,н.д. № 971/1990 год.
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел,че страните не са живели заедно,но прехвърлителката И. Н. ,след смъртта на съпруга й и баща на ответниците Д,с оглед на възрастта и здравословното й състояние безспорно се е нуждаела от ежедневни грижи и издръжка,която обаче не й е била осигурена от приобретателите. Посоченият извод е обоснован въз основа на събраните гласни и писмени доказателства за поставянето й под ограничено запрещение след предявяване на настоящия иск. Отчитайки тежестта на доказване на ответниците за изпълнението на поетото по договора задължение за издръжка и гледане, съдът е обсъдил показанията на ангажираните от тях свидетели и е приел за доказано обстоятелството,че ищцата сама се грижила за издръжката си,за поддръжката на имота,а ответниците не са полагали грижи за нея и не са й подсигурявали храна и дърва,т.е налице е пълно неизпълнение на задължението по договора. В подкрепа на този си извод съдът е констатирал и отсъствие на трансформацията му в паричен еквивалент.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. Отстъпващия недвижим имот срещу гледане и издръжка може да иска разваляне на договора,ако другата страна не полага онези грижи,които задоволяват нуждите му на кредитор. Задължението за даване на издръжка и гледане произтича от облигаторно поетото задължение от страната по него и изисква непрекъснатост и продължителност на престацията,защото късното,лошото ,неточното или частично изпълнение съставляват дефинитивно форми на неосъществяване на договорно поетото задължение за определен резултат. За да е осъществено изпълнение,както поддържат к. и считат,че са установили своята изправност е следвало да бъдат доказани юридическите факти относими към разгледаните елементи на сключения договор между страните,което в настоящия случай не е осъществено. Нещо повече,то е опровергано от събрания доказателствен материал. Между страните е преустановено всякакво общуване,поради създадена нетърпимост във взаимоотношенията между прехвърлителката – ищца и приобретателите – ответници,след смъртта на общия им наследодател,видно от доказателствата за образувани преписки в районна прокуратура В. Отсъстват доказателства дори за частично изпълнение на поетото задължение,което к. са дължали,поради което е ирелевантно обстоятелството,че прехвърлителката ползва сама и необезпокоявано целия имот. В нотариалния акт страните не са уговорили ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, поради което следва да се приеме, че са се съгласили да бъде осигурявана цялата необходима издръжка на прехвърлителката и да бъдат полагани всички необходими грижи за нея. Освен това задължението за живеене в общо домакинство не може да се предполага. То може да възникне, ако страните са го уговорили изрично, ако то се подразбира от обстоятелствата, при които е сключен договора или ако нуждата на прехвърлителя го налага,а задължение за приобретателите да живеят при прехвърлителката или да я приемат в дома си не е уредено в нотариалния акт.
Неоснователно е и разбирането на к. ,че наемът който получава ищцата от имота съставлява дължимата й се издръжка от ответниците. Касае се за задължение за издръжка и гледане в натура по силата на ненаименован двустранен договор, а не на задължение за издръжка по закон. Този договор е възмезден и алеаторен. При задължение за издръжка и гледане, поето по такъв договор са без значение личните доходи на кредитора от пенсия или друг източник. Ирелевантни са също възможностите на дължащите издръжка и гледане. Задължението е определено по вид, обем и качество в договора. Неприемането от кредитора на дължимите му грижи и издръжка не освобождава длъжниците от поетото с договора задължение,поради което те имат право да го трансформират в паричната му равностойност,за да са изправни.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Касаторите дължат възстановяване на разноските направени от ответницата в настоящето производство в размер на 250 лева.,представляващи заплатено възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1* от 20.11.2007 год.постановено по гр.д. № 297/2006 год.на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. К. Д. и Т. К. Д.,с адрес –Варна,кв.”В”,бл.218,вх.3,ет.8,ап.92 и В. К. П. и Д. П. П.,с адрес- гр. В.,ул.”М”№ 7 да заплатят на И. Н. Н. от гр. В.,кв.”В”,ул.”Д”№ 36 разноски за касационното производство в размер на 250 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: