Р Е Ш Е Н И Е
№ 406
гр. София, 15. 07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 967/2008 година
Производството е по чл.218 и във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./,вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 635/04.12.2007 год.по гр.д. № 781/2007 год., постановено по реда на чл.218з ГПК/отм./, Благоевградският окръжен съд ,след като е отменил частично първоинстнционното решение № 272/31.052005 год., постановено по гр.д. № 18/2004 год. от РС- С. , е отхвърлил установителен иск за собственост за частта от 4/17 идеални части от УПИ *, кв. 32, с планоснимачен номер 823 с площ от 188 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ * и УПИ *, предявен от С. Г. С., И. З. С. и Е. З. С. срещу А. Л. Х., като е оставил решението на първоинстанционния съд в останалата част в сила.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от пълномощника на С. Г. С., И. З. С. и Е. З. С. – адв. И, в която се релевират доводи за неправилност-касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Поддържа се,че в нарушение на материалния закон- ЗЗД, тъй като продажбата на чужда вещ не е нищожна, второинстанционния съд е приел, че ответникът е собственик на 4/17 идеални части от процесния имот. Освен това твърди, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Твърди наличието на изтекла придобивна давност в полза на своите доверители във връзка, с което е поискал свидетели пред въззивната инстанция, но същите не са били допуснати. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора или да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът по жалбата не е депозирал по реда на чл.218г ГПК/отм./ писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното въззивно решение, след отменително решение № 762 от 17.07.2007 год.на ВКС, І ГО съдът е приел от фактическа страна, че наследодателят на ищците е придобил с нотариален акт № 69, том І, дело № 103/1978 г. недвижим имот, съставляващ имот с пл. № 5* кв. 24 по плана на гр. С., с площ от 188 кв.м., заедно с надпартерен жилищен етаж , мазе, таван, таванска стая, ниша до стълбището, паянтов навес, дървена тераса, балкон, без магазините, които са държавна собственост. През 1985 г. 1/3 от описания имот е бил прехвърлен на Е. З. С..становено е от приложеният акт № 84/20.11.1949 за завземане на недвижими имот за държавен, че от Е. Ат. Х. е отнет дюкян с две отделения на 28 кв.м., заедно с 4/17 идеални части от общите части на процесната сграда, с отбелязване и 1/5 от дворното място. Посоченият имот със заповед № 30 от 28.05.1992 г. на кмета на Община С. е деактуван в полза на наследниците на Е. Х.
При тези данни съдът е приел от правна страна,че към 1978 г., когато наследодателят на ищците е придобил процесният имот, двата магазина на площ от 28 кв.м.,заедно с 4/17 идеални части от мястото и от общите части на сградата са били отчуждени по реда на ЗОЕПГНС и са станали държавна собственост. Поради това последващите сделки през 1975 и 1978 г. не са имали вещно-транслативен ефект по отношение на идеалните части -собственост на Държавата, а само по отношение на идеалните части-собственост на физическите лица. Съдът е приел, че е спазена процедурата по ЗСГ по отношение на продажбата на процесния имот.
Решението е правилно.
Въззивният съд е изпълнил указанията в отменителното решение и е преценил правилно всички събрани по делото писмени доказателства. В съответствие с данните по делото е и изводът на съда, че ищците не са доказали активната си легитимация на собственици на идеалната част-предмет на спора. През 1949 по реда на ЗОЕПГНС от Е. Ат. Х. е завзет недвижими имот, находящ се в гр. С., представляващ дюкян с две отделения на площ от 28 кв.м. и 4/17 идеални части от мястото и от общите части на сградата и този имот е актуван като държавен. Със заповед № 30 от 28.05.1992 г. кмета на Община С. е деактувал в полза на наследниците на Е. Х. описания имот, който им е възстановен екс леге по силата на ЗВСОНИ. Следователно към 1975 г., когато процесния имот е бил дарен на А. и В. Х. и при последващата продажба през 1978 г., когато имотът е продаден на З. С. С. по отношение на посочените 4/17 идеални части от описания имот не е настъпил вещно-транслативен ефект, тъй като прехвърлителите не са били собственици. Собственик на този имот е била Държавата. Посочените сделки са породили своя вещен ефект само по отношение на 13/17 идеални части от мястото и общите части на сградата, тъй като никой не може да прехвърли повече права, отколкото има. Освен това описания имот е бил държавен и реда за придобиването му е бил различен.
На второ място – неоснователен е доводът на касаторите, че има изтекла в тяхна полза придобивна давност във връзка, с която са искали допускане на свидетели. До 1992 г. процесните идеални части са били държавна собственост, а съгласно ЗС по отношение на имоти държавна собственост давност не тече. Съгласно ЗВСОНИ, по отношение на реституираните по тези закони имоти и по отношение на земеделските земи, давност започва да тече едва през 1997 г. Самите ищци твърдят, че ответника владее имота ,поради което са поискали предаване на владението. Освен това ищците са се позовали на давност едва пред втора инстанция, без да са поискали изменение на иска, което е недопустимо.
Разноски не се дължат ,с оглед изхода на спора.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 пр.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 635/04.12.2007 год.по гр.д. № 781/2007 год. на Б. окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: