Р Е Ш Е Н И Е
№ 1000/09 г.
София, 04. 05. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2346/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. срещу въззивно решение № 419 от 19.11.2007 г. на Софийски градски съд,ІV”в” отделение по гр.д. № 2473/2007 г.,потвърждаващо решение от 08.03.2007 год. по гр.д. № 7865/1997 год. на Софийски Районен съд,61 състав,в частта, с която е допусната на основание чл.34 ал.1 ЗС делба между С. С. С. и Т. Н. Г. при квоти от 2/5 ид.ч.за С. и 3/5 ид.ч.за Г. на следните движими вещи,намиращи се в държане на Г. комплект спалня,състоящ се от двойно легло,четирикрилен гардероб с настройка,две нощни шкафчета,тоалетка с огледало и табуретка;полюлей с три осветителни тела;перде в синьо;автоматична пералня”П”;хладилник ”М”;руски хладилник”П”;голяма кръгла черна разтегателна маса;четири тръбни стола с тапицерия;син мокетен килим с шарки с размери 2,50 х 3 метра;цветен телевизор”Е”;кафяв персийски килим с размери 3,50 х 4 метра;черен персийски килим с размери 2,50 х 3,50 метра;кристален полюлей с шест осветителни тела;два броя персийски пътеки в кафяво;прахосмукачка”У”;електрическа тенджера;немски чайник;комплект тенджери – 5 броя;комплект тигани-4 броя;кухненски шкаф с мивка;два броя стенни кухненски шкафове.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в” ГПК. Твърди се,че въззивния съд не е направил съвкупна и правилна преценка на доказателствата по делото,поради което и изводът му,че движимите вещи са придобити по време на брака и съществуват към момента на делбата е неправилен. Неправилен е и изводът,че вещите се намират в негово държане,тъй като той ползва семейното жилище след развода. Моли решението да бъде отменено,а искът за делба отхвърлен. Претендира разноски.
Ответникът в производството – С. С. не е депозирала писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
За да постанови решението си въззивният съд е установил,че страните са бивши съпрузи,чийто брак е прекратен с влязло в сила решение на 5.06.1997 год. Отчел е обстоятелството,че преди настоящето делбено производство, по инициатива на касатора е постановено решение по чл.28 СК,с което е прието,че процесните делбени вещи са притежавани в режим на СИО,а делът на касатора в съсобствеността след прекратяване на брака е определен на 3/5 ид.ч.срещу 2/5 ид.ч.на бившата му съпруга. И тъй като е налице пълно обективно и субективно тъждество между спорът в развилото се производство по чл.28 СК и настоящето делбено производство,относно наличието на съсобственост и правата на съсобствениците,съдът е приел,че е формирана сила на присъдено нещо по тях и в настоящето производство те не могат да бъдат пререшавани. И тъй като касаторът е останал да ползва семейното жилище след развода,а е налице и признание от негова страна в първоинстанционното производство относно съществуването и държането на вещите е прието,че делбените вещи съществуват и се намират в негово държане. Оттеглянето на признанието с въззивната жалба не е зачетено от съда ,тъй като то е направено едва след постановяване на неблагоприятно за касатора решение въз основа на собствените му изявления.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно. Касационната инстанция при служебната проверка не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. При постановяването му не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила,които са били поддържани и във въззивната жалба,на които съдът е отговорил мотивирано. Правилно е приложен и материалният закон.
Производството е за делба на движими вещи във фазата по допускането.
За да достигне до извода,че вещите са придобити по време на брака между страните в резултат на съвместен принос,въззивният съд е извършил цялостна задълбочена преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност /чл.188 ГПК/,вкл.и влязлото в сила решение от 2.03.2006 год.с правно основание чл.28 СК и на основата на така установените правнозначими факти правилно е приел,че предпоставките за допускането им до делба са налице. До делба се допускат само движими вещи, за които по делото е установено, че са съсобствени между съделителите, съществуват към настоящия момент и е установено също така кой от съделителите ги държи, но не и вещи, които някога са били съсобствени и са се намирали в държане на един от съделителите към минал момент.,т.е.за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. Обстоятелството, че движимите вещи, предмет на делбата, са придобити от съделителите по време на техния брак и към момента на прекратяване на брака са се намирали в семейното им жилище, само по себе си не е достатъчно, за да бъде допусната делбата, ако установеният в чл. 19 СК режим на съпружеска имуществена общност не намира приложение и местонахождението им към настоящия момент е неизвестно. В настоящия случай относно наличието на съсобственост и правата на съсобствениците е формирана сила на присъдено нещо и правилно решаващия съд не ги е пререшил. Освен това местонахождението на вещите към момента на приключване на съдебното дирене следва да бъде установено по категоричен начин, тъй като ако то не бъде установено и не бъде отразено съгласно изискването на чл. 282 ал. 1 ГПК/отм./ в диспозитива на решението по допускане на делбата, във втората фаза на делбеното производство не може да бъде извършено реалното им поделяне посредством предвидените в ГПК способи за това. В настоящия случай е установено по категоричен начин,че движимите вещи се намират в семейното жилище и съществуват към настоящия момент,с оглед направеното признание от касатора в съдебно заседание от 15.02.2007 год.
Неоснователно е и твърдението,че съдът е изместил тежестта на доказване. Ищцата С. следва да докаже правнорелевантния факт – съпружеска имуществена общност, от който черпи права.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.
Разноски на касатора не следва да се присъждат,с оглед изхода на спора.
Мотивиран от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 419 от 19.11.2007 г. на Софийски градски съд,ІV”в” отделение по гр.д. № 2473/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: