Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. София, 10. 05. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 459/2009 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
С решение от 24.07.2003год., решение от 02.02.2006 год. за поправка на явна фактическа грешка и решение от 16.01.2009 год. за поправка на явна фактическа грешка и допълване, постановени по гр.д. № 2297/2002 год., Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение от 16.07.2001 год.по гр.д. № 925/2001 год. на В. окръжен съд, в частта, с която е уважен иск за солидарно заплащане на сумата 11 250 лева – обезщетение за ползване на имот, находящ се в гр. В. и вместо това е постановил решение,с което е отхвърлил исковете, предявени от З. А. М., Е. Е. Н. и А. А. А. срещу И. И. Т. и В. И. Т. за солидарно заплащане на сумата от 11 169 лева, представялваща обезщетение за неоснователно обогатяване за периода 01.01.2000 год-31.05.2001 год. Обезсилено е решението на първонистанционният съд в частта, с която са осъдени И. И. Т. и В. И. Т. да заплатят обезщетение за неоснователно обогатяване за разликата над сумата 11 169 лева до размера на сумата от 11 250 лева и за периодите 15.10.1999 год. – 31.12.1999 год. и 31.05.2001 год. – 26.06.2001 год. и е прекратено производството в тази му част. Първоинстанционното решение по отношение на В. В. В. е влязло в сила поради необжалване.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от З. А. М. лично и като пълномощник на Е. Е. Н., А. А. А. и В. Е. Н. Касаторите поддържат,че в нарушение на материалния и процесуалния закон съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства, не се е съобразил с тях ,както и за необоснованост на решението -касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Молят решението да бъде отменено и върнато за ново разглеждане.
Ответниците в производството не са депозирали по реда на чл.218 г ГПК /отм./ писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
За да постанови своето решение въззивния съд е приел следната фактическа обстановка:На 15.10.1999 год.процесният имот е бил предаден от пълномощник на ищците на първият ответник И. И. Т. за ползване по силата на сключения наемен договор от 09.02.1999 год. На 06.10.1999 год. Тодор М. , като пълномощник на съпругата си З. М. , е получил срещу разписка от ответника Т сумата от 2 000 лева-наемна цена за месеците номеври и декември 1999 год., като в нея е отразено, че от 01.01.2000 год. оставането на Т. в имота следва да се преуреди с нов договор. Вторият ответник В. И. Т. с договор за покупко-продажба от 16.06.2000 год. на основание чл. 15 от ТЗ е придобил търговското предприятие на едноличния търговец на първия ответник. На името на едоноличиния търговец „В” от община В. е издаден лиценз за продажба на вино и спритни напитки А -302 от 30.10.2000 год и лиценз за продажба на тютюневи изделия Т-151 от 30.10.2000 год.,но относно факта, че този ответник е упражнявал фактическа власт върху процесния имот за исковия период е прието,че липсват други доказателства. Третия ответник В. В. В. с договор от 01.03.2002 год на основание чл. 15 от ТЗ е придобил търговското предприятие на Е. „В”. Същият в съдебно заседание от 04.06.2002 год е заявил, че процесния имот му е прехвърлен от И. И. Т., но впоследствие е влязъл в затвора и не знае какво става с имота. Безспорно установено е/удостоверение на ТДД В. изх. № 3* от 29.04.2002 год./, че на „В” е издадено удостоверение за регистрация на касов апарат № 6309/22.04.2002 год. за търговски обект кафе-аператив „Ф” с адрес гр. В., ул. Кетхудова” № 1.
При тези доказателства и така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че по делото не е безспрно установено ответниците да са упражнявали фактическа власт върху процесния имот. Съдът счита, че въпреки предаването на имота на И. Т. на 15.10.1999 год.от пълномощник на ищците, факта на ползването на имота през целия процесен период е недоказан,тъй като Т. е оспорил този факт,а в тежест на ищците е да го докажат по безспорен начин за целия период-предмет на делото,което не е сторено от тях,тъй като по делото не са събрани достатъчно докзателства, опровергаващи твърдението му. След продажбата на предприятието на едноличния търговец на втория ответник на 16.06.2000 год на същия са издадени лицензи за продажба на вино и спиртни напитки и тютюневи изделия,но това е единственото доказателство и то косвено за ползване на процесния имот. Съдът е приел, че през 2001 год. лицензите са отнети, позовавайки се на писмо на община В., поради което търговецът през тази календарна година не е могъл да упражнява търговия с тези изделия. По отношение на третия ответник-едноличен търговец съдът приема, че не са събрани доказателства същият да е ползвал процесния имот,а неговите изявления, че имотът му е предаден от първия отвеник касаят период след исковия и са направени като защитна позиция по делото.
Поради изложеното въззивния съд е приел, че жалбата е частично основателна, отменил е решението на районния съд и е отхвърлил частично предявения иск.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: При постановяване на решението въззивния съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 188 от ГПК /отм./. Задължение на съда е да обсъди всички събрани по делото доказателства и да обоснове решението си върху приетите за установени обстоятелства. Като не е обсъдил и превратно е изтълкувал събраните доказателства съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон. По делото е представено удостоверение на ТДД- В. изх. № 3* от 29.04.2002 год., от което се установява, че на ЕТ„В” е издадено удостоверение /писмо/ за регистрация на касов апарат № 6309/22.04.2002 год. за търговски обект кафе-аператив „Ф” с адрес гр. В., ул. Кетхудова” № 1. Този обект, за който е регистриран касовия апарат, е процесния и е индиция, че същият се владее от третия ответник. Съдът не е обсъдил представените писмени доказателства, свързани с прехвърлянето на търговското предприятие и заличаването от търговския регистър на първите двама еднолични търговеца. От приетия като доказателство протокол от 15.10.1999 год.се установява, че на първия ответник И. Т. е предаден процесния недвижим имот от пълномощник на ищците, който факт също не е обсъден от съда. Не е обсъдено и признанието на третия ответник, който в съдебно заседание е заявил, че имота му е предаден от И. Т. Това означава, че към този момент последия е бил в държане на търговския обект. Съдът превратно е изтълкувал и представеното от община В. писмо, което касае издадени лицензи за продажба на вино и спиртни напитки и тютюневи изделия. Видно е, че към момента на издаването на същото-30.04.2002 год., лицензите на третия едноличен търговец за продажба на алкохол и тютюневи изделия са невалидни, поради неплащане на годишни такси,а съдът е приел, че поради отнемане на лиценза, търговецът не е упражнявал търговска дейност и не е държал имота.
Съдът е извършил нарушение и на разпоредбата на чл. 172 ал.2 от ГПК /отм./ Съсобственикът В. Е. Н. първоначално е вписан като ищец, но не е конституиран като такъв. Към исковата молба е представено общо пълномощно от 30.07.1993 год., от което е видно, че същият упълномощава З. А. М. да го представлява пред съда, да подава молби и жалби във връзка с наследствените му имоти. По искане на М. съдът заличава В. Н. като ищец и прекратява производството по отношение на него. По този начин съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като М. няма изрично пълномощно да се отказва от иска, освен това няма съгласие и на останалите другари, така както изисква процесуалния закон. Определението, с което е прекратено делото ,както и постановеното решение не са съобщени на В. Е. Н. и не му е предоставена процесуалната възможност да ги обжалва. Следователно за него не е започнал да тече срока за обжалване както на определението, с което е заличен като съищец, така и на постановеното решение.
С оглед изложеното обжалваното решението е неправилно,поради нарушение на процесуалните правила,което по смисъла на чл.218 ал.1 б.”в” ГПК е основание за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 24.07.2003год., решение от 02.02.2006 год. за поправка на явна фактическа грешка и решение от 16.01.2009 год. за поправка на явна фактическа грешка и допълване, постановени по гр.д. № 2297/2002 год.на Софийския апелативен съд, 1-ви състав.
Връща делото за ново разглеждане пред друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: