Р Е Ш Е Н И Е
№ 962/09 г.
гр. София,26. 03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2157/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а ал. 1 б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Д на РПК „М” София и касационна жалба на юрисконсулт Д. Ж. на СО- район „М” срещу въззивно решение от 25.06.2007 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2056/2006 г.
Касаторът РПК „М” София обжалва решението на СГС в частта, с която е оставено в сила решение от 22.02.2006 год.по гр.д. № 6127/2004 год. на Софийски районен съд,с което е отхвърлен главния иск против СО – район М. с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване на собственост върху едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв.м., находяща се в гр. С., жк”М”, до бл. 433 . Развити са оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на главния иск. Претендира разноски.
Касаторът СО- район М. обжалва решението на СГС в частта, с което е отменено решение от 22.02.2006 год.по гр.д. № 6127/2004 год. на Софийски районен съд,с което е отхвърлен евентуалния иск против СО – район М. с правно основание чл.97 ал.1 ГПК /отм./във вр.чл.79 ал.1 ЗС и е признато за установено, че РПК”М” София е собственик на едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв.м., находяща се в гр. С., жк”М”, до бл. 433. Твърди, че въззивното решение е необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.
Никоя от страните не е депозирала по реда на чл.218 г ГПК/отм./писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледани по същество и двете касационни жалби са основателни по следните съображения:
За да постанови решението си въззивният съд е приел, следната фактическа обстановка:На 04.02.1987 год. е проведено общо събрание, на което е взето решение за учредяване на п. к. с наименование „М”, като на събранието са приъствали член-кооператорите на съществуващата към този момент РПК „Н” София. На 20.02.1987 год. е проведено отчетно-изборно събрание на к. „Д”, като е взето решение дейността на ПК”Д” в кв. Горубляне да бъде прехвърлена безвъзмездно на РПК „М”. В тази връзка е съставен протокол от 01.04.1987 год., удостоверяващ предаване на дейността й и към протокола е изготвен списък, като под № 16 е посочен процесния имот-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. С., ж.к. „М”. С решение на ИК на ЦКС по протокол № 8 от 07.07.1987 год. е одобрено решението на ОС на РПК „Н” и на ПК „Д” за безвъзмездно прехвърляне на недвижимо имущество на РПК „М”становено е от ССЕ, че процесната постройка е включена в баланса на РПК ”М” като дълготраен материален актив. Първият счетоводен документ относно имота е балансът на кооперацията от 31.03.1987 год. От СТЕ е установено, че за постройката не са налице строителни книжа, както и че постройката няма временен характер. От гласните доказателства се установява, че процесният обект е построен през 1985 год., както и че от приемане на обекта с опис от ПК „Д”, включително и към момента на приключване на устните състезания, имотът се владее от кооперацията,която до 1992 год. е снабдявала магазина със стоки, а след това същият е отдаван под наем.
Решението в частта относно иска с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл. 2 ал.3 /отм./ ЗОС за установяване на собственост върху процесния имот, е неправилно и следва да се отмени: Съгласно чл.2 ал.3 /отм./ от ЗОС не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативни организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 год. Следователно ищецът следва да установи, че процесният имот е построен от кооперативна организация до юли 1991 год. със собствени на кооперацията средства. От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че процесният имот е построен от ПК „Д” със средства на същата,както и, че строителството е завършено до 1987 год. Ирелевантна за спора е законността на постройката. По отношение на прехвърлянето на имота в патримониума на ищеца, съдът приема, че на отчетно –изборно събрание на ПК „Д”, проведено на 20.02.1987 год., е взето решение дейността на същата в кв. Горубляне и магазините на територията на същия квартал да бъдат безвъзмездно прехвърлени на РПК „М”. С протокол от 01.04.1987 год. на РПК „М” са предадени обектите от кв. Горубляне , включително и процесния магазин. Съобразно действалите към 1987 год. материални закони – ЗС и ЗКО при прехвърляне на имоти кооперативна собственост, предвидената в чл. 18 от ЗС нотариална форма не следва да се спазва. Това се отнася за случаите, когато имотите се прехвърлят безвъзмездно и то в полза на държавата или друга кооперация. В настоящия случай ОС на ПК „Д” е взело решение за безвъзмездно прехвърляне на процесния имот на РПК „М”. Това решение е одобрено от ИК на ЦКС в протокол 8/07.07.1987 год. Прехвърлянето на процесния имот е свързано с дейността на РПК „М” на територията на жилищните комплекси „М” и „М”. Следователно процесния имот е преминал в патримониума на ищцовата к. и исковата претенция следва да се уважи.
Решението в частта относно иска с правно основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ за установяване на право на собственост на основание давностно владение, е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да се отмени: Ищецът твърди, че владее имота от 1987 год., когато е било предадено владението на имота. Следователно ищецът следва да докаже упражняване на фактическа власт върху процесния имот, който владее като свой , както и че владението е продължило непрекъснато и необезпокоявано в срок от десет години. До изменението на чл. 86 от ЗС през 1990 год. съществува законова забрана за придобиване по давност на имоти, държавна и кооперативна собственост. След 1990 год. тази забрана обхваща имотите общинска и държавна собственост. През 1996 год., след приемането на ЗОС и ЗДС, законовата забрана за прибодиване на имоти по давност обхваща имотите публична държавна и общинска собственост. Следователно по отношение на имоти, частна общинска собственост, давност може да тече и същите да се придобиват по давност. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че процесния имот се е владял от ищеца. Неговото владение е необезпокоявано, но не може да се приеме, че е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок. Това е така, защото с изменението на ЗС от 2006 год. теченето на давност по отношение на имоти-частна общинска и държавна собственост – спира до 31.12.2011 год. Тази промяна е приета преди да изтече десетгодишния давностен срок и по време на мораториума давност не тече. Поради това не може да се приеме,че ищецът е придобил по давност процесния имот.
С оглед изложеното касационните жалби като основателни следва да бъдат уважени ,а решението на въззивния съд да бъде отменено .
Страните не си дължат разноски с оглед изхода на спора.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение от 25.06.2007 г. на Софийски градски съд, II В отделение, постановено по гр.д. № 2056/2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. о. , гр. С., ул. „М” № 33, че РПК „М” гр. С., със седалище и адрес на управление : гр. С., жк „М” бл. 319, до вх. Б е собственик на основание чл. 97 ал.1 ГПК /отм./ във вързка с чл.2 ал.3 /отм./ ЗОС на едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв.м., състояща се от търговско помещение, складово помещение и санитарен възел, находяща се в гр. С., жк”М”, до бл. 433, при граници: магазин за плодове и зеленчуци, улица, трафопост и зелена площ, посторена в имто с пл. № 60, к.л. № 706 по кадастралния план на гр. С..
ОТХВЪРЛЯ предявения от РПК „М” гр. С. със седалище и адрес на управление : гр. С., жк „М” бл. 319, до вх. Б срещу С. о. , гр. С., ул. „М” № 33 иск с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК /отм./ за признаване на право на собственост върху едноетажна постройка със застроена площ от 128 кв.м., състояща се от търговско помещение, складово помещение и санитарен възел, находяща се в гр. С., жк”М”, до бл. 433, при граници: магазин за плодове и зеленчуци, улица, трафопост и зелена площ, посторена в имто с пл. № 60, к.л. № 706 по кадастралния план на гр. С. на основание придобивна давност.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :