О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 456
гр. София, 29. 12. 2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 2006 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Великотърновския окръжен съд № 424/08.10.2008 г. по ч.гр.д. № 971/2008 г., с което е оставено в сила определение от 23.07.2008 г. по гр.д. № 1322/2007 г. на Великотърновския районен съд, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на отрицателния установителен иск, с правно основание чл. 336 ГПК/отм./, предявен от И. К. Н. от гр. В. срещу С. С. Л., Н. И. Р. и В. Д. В. , всички от гр. В..
Н. от определението на ВтОС е жалбоподателката И. К. Н., представлявана от адв. А от АК-В. Търново, която го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК. В жалбата бланкетно се сочи като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по жалбата С. С. Л., Н. И. Р. и В. Д. В. не заявяват писмено становище по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявения установителен иск намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателката и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че за ищцата-жалбоподател, в качеството й на собственик – купувач на процесния имот, придобит от нея след вписване на възбрана върху него, не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 336 ГПК/отм./ срещу ответниците – взискателите и продавача – длъжник, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 346, ал. 2 ГПК/отм./ извършените след вписване на възбраната разпореждания са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателката не излага кой е материалноправния въпрос, както изрично сочи в частната си жалба, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, разрешен при хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и то въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, но не и за развитие на правото. При така посочената формулировка следва да се отбележи, че в т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК законодателят е регламентирал едно единствено условие за допустимост на касационното обжалване и то е развитие на правото, защото точното приложение на закона е във връзка с развитие на правото. Това е така, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а е и един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точното прилагане на правните норми. В тази връзка развитие на правото ще бъде налице в случаите, при които произнасянето по съществения правен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, както и в случаите, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на определение на Великотърновския окръжен съд № 424/08.10.2008 г. по ч.гр.д. № 971/2008 г., с което е оставено в сила определение от 23.07.2008 г. по гр.д. № 1322/2007 г. на Великотърновския районен съд, за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на отрицателния установителен иск, с правно основание чл. 336 ГПК/отм./, предявен от И. К. Н. от гр. В. срещу С. С. Л., Н. И. Р. и В. Д. В. , всички от гр. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :