Р Е Ш Е Н И Е
№ 1079
гр. София, 17. 11. 2008 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на тридесети октомври, през две хиляди и осма година, в състав:
Председател: ТЕОДОРА НИНОВА
Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора ……………,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д. № 296/2008 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от с. К., Пловдивска област, чрез повереника си адв. Б от АК П. , срещу въззивно решение № 1* от 29.10.2007 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2104/2007 г., с което е отменено решение № 52 от 28.06.2007 г. на К. районен съд по гр.д. № 320/2006 г., с което е отхвърлен предявения от И. М. И. от гр. С., Пловдивска област, срещу К. С. М., иск с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР и искът е уважен.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск.
Ответницата по жалбата И. М. И., чрез повереника си адв. Е от АК П. , в писмен отговор по 218г ГПК/отм./ оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно – в сила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предявен е иск по чл. 53, ал. 2, изр. последно от Закона за кадастъра и имотния регистър/ЗКИР/, за признаване за установено по отношение на ответника, че към 1996 г. ищцата е била съсобственик на дворно място, с площ от около 800 кв.м., ведно с построените в него двуетажна паянтова жилищна сграда и навес, съставляващо ПИ 651 от кв. 40 по обезсиления план на с. К. от 1950 г., заснет като част от имот УПИ * в кв. 49 по действащия план на с. К., одобрен със З. № 124 от 21.02.1996 г. и установяване грешка и непълнота в кадастралната основа на плана на с. К. от 1996 г., състояща се в това, че ПИ 651 от кв. 40 по обезсиления план на с. К. от 1950 г. е заснет като част от УПИ * в кв. 49 по действащия план на с. К. от 1996 г. С решение № 52 от 28.06.2007 г. по гр.д. № 320/2006 г., искът е отхвърлен от К. районен съд, който е приел, че ищцата не е доказала собственически права върху процесното място към м. февруари 1996 г., а ответникът е доказал правото си на собственост върху вещта на основание придобивна давност.
Решението е обжалвано от ищцата и Пловдивският окръжен съд, за да постанови обжалваното решение е приел, че към 1996 г. имотът е представлявал съсобственост между наследниците на М. М. , общ наследодател на страните, като ищцата е една от преките му наследници по закон. Този извод на въззивния съд е правилен и законосъобразен.
Предмет на настоящия спор е пространство с площ от около 800 кв. м., с построени в него двуетажна паянтова жилищна сграда и навес, съставляващо част от УПИ * по КЗРП от 1996 г. на с. К.. От събраните по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, се установява, че ищцата и ответникът се явяват двама от петимата наследници на М. С. М. , б.ж. на с. К., починал на 01.04.1975 г.становено е също така, че за с. К. има два регулационни плана, първият от които е одобрен със заповед № 5* от 1950 г. Съгласно този план за имот пл. № 651 и имот пл. № 643 в кв. 40, е отреден парцел **** в съсобственост. Площта на този парцел **** 1620 кв. м., в който имот пл. № 651 участва с около 936 кв.м., а имот пл. № 643 участва с около 600 кв.м. От имот пл. № 651 е образуван самостоятелен УПИ Х-651 с площ от около 1038 кв.м. В разписната книга по този план имот пл. № 651 е записан като собствен на М. С. М. , а имот пл. № 643 е записан като собствен на М. Л. М. С договор за покупко-продажба, материализиран с нот. акт № 1* т. V, д. № 4* от 1975 г., К. С. М. /няма спор, че това е касаторът/ е станал собственик на имот пл. № 6* който имот в съсобственост с имот пл. № 6* образува парцел ****. Със заповед № 124/1996 г. е одобрен сега действащия регулационен план на с. К., като в кв. 49 е отразен УПИ ІV-605, който е оформен по границите на УПИ Х-651 и УПИ VІІ-651 и 643. В разписната книга към плана имотът е записан на името на касатора-ответник К. С. М.. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че първоначално имотът е бил на “дядо С. ”, баща на “дядо М. ”, последният е общият наследодател на страните.становява се също така, че М. С. М. е живял в имота до смъртта си през 1975 г., след което в него е продължила да живее неговата съпруга Е, починала през 1991 г.
При така установените фактически данни, настоящият състав приема за правилен извода на въззивния съд, че до смъртта на Е. П. М. през 1991 г., по делото не е доказано обстоятелството процесният имот да е владян от трето лице освен от М. М. , а след смъртта му и от съпругата му Е. М. по начин, и то по начин да са отблъсквани от него останалите наследници на последните двама, поради което правилно е прието, че касаторът-ответник не е доказал придобиването на спорния имот, поради на изтекла придобивна давност. А след смъртта на Е. М. , дори и да е имало демонстриране на владелчески намерения от негова страна до влизане в сила на новия регулационен план на селото през 1996 г., не е изтекъл необходимия 10 годишен срок, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, за да се позове той на изтекла придобивна давност в своя полза, респ. погасяване правата на ищцата като наследница на общия наследодател относно спорния имот на това основание.становено е също така по безспорен начин, че процесното място, съставляващо ПИ с пл. № 651 по плана от 1950 г. е включено в УПИ ІV-605 по действащия план на с. К. от 1996 г., който имот е записан на името на ответника. Правилен е и изводът на въззивния съд, че при изработването на новия КЗРП на селото през 1996 г. с оглед кадастралния статут на имот пл. № 651 е създаден имот УПИ ІV-605 при включване в него изцяло на УПИ Х-651 и УПИ VІІ-651,643 по плана от 1950 г. и неправилно този имот е записан като собствен на К. М. , а не на наследници на М. С. М. , които се явяват съсобственици на имота към момента на влизане в сила на новия план.
Правилен е изводът на въззивния съд, че ответникът не е доказал придобивно основание, отхвърлящо правото на собственост на останалите наследници върху процесното място, поради което правилно въззивният съд е уважил иска, с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като е приел за установено наличието на непълнота и грешка в одобрената през 1996 г. кадастрална карта и кадастрален регистър на селото.
При извършената проверка настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства, в т.ч. и изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза, свидетелските показания и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./. Правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на цялостен анализ на доказателствата и доводите на страните. Разпоредбата на чл. 53, ал. 2, изр. последно ЗКИР е приложена правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв. адвокатски хонорар, на основание чл. 64 ГПК/отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1* на Пловдивския окръжен съд от 29.10.2007 г., постановено по гр. д. № 2104/2007 г.
ОСЪЖДА К. С. М. от с. К., община К., област П. да заплати на И. М. И. от гр. С., бул. “. № 16, деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 150/сто и петдесет/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: