Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
гр. София, 08. 06. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2523/2008 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./,вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № IV-276 от 18.12.2007 год.по гр.д. № 419/2007 год.,постановено по реда на чл.218з ГПК,Бургаският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение № 499 от 29.07.2003 год.по гр.д. № 2527/2001 год. на Бургаският районен съд, с което са отхвърлени иск с правно основание чл.97 ГПК /отм./, предявен от „Х”А. срещу М. Б. Г., К. Б. К. , Б. А. Х. и Р. А. И. за установяване на право на собственост върху имот, представляващ нива с площ от 0.982 дка, представляваща имот № 0* десета категория, м.”К”, в землището на гр. С. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от „Х”А. срещу А. О. К. и С. С. К. за предаване на владение върху имот, представляващ нива с площ от 0.982 дка, представляваща имот № 0* десета категория, м.”К”, в землището на гр. С..
Срещу така постановеното въззивно решение е подадениа касационна жалба от „Х”А. , чрез адв. А. Поддържа,че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон, тъй като ищцовото двружество не е надлежно представлявано пред въззивната инстанция , не се е съобразил с материалния закон, както и излага доводи за необоснованост -касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора,с което се да се уважат предявените искове.
Ответницата А. К. ,чрез пълномощника си адв. Г. А. оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Останалите ответниците по жалбата не са депозирали по реда на чл.218г ГПК/отм./ писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК /отм./
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна ,поради следното:
Пред въззивния съд производството е било висящо при условията на чл.218з ал.1 ГПК,като делото е върнато от касационния съд за ново разглеждане поради това, че съдът не е изследвал въпросите, свързани с одържавяване на процесния имот и промяна на неговото предназначение, реализирането на мероприятие и предпоставките за прилагане на чл. 17 а ЗППДОбП. Правилно и законосъобразно при новото повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция решаващия съд е съобразил акта си с дадените указания по приложение на закона с оглед на констатираните факти. За попълване на делото съдът е допуснал СТЕ, от която се установява, че земеустройствения план на ДЗС с. Ч., в който попада и процесния имот, е изработен и одобрен от ИК на ОНС- Б. през 1963 год., като плана обхваща землището на Ч. , Р. , Р. гора, К. , Р. и С. Този план обхваща освен обработваема земя и необротваема земя- пътища, дерета, блата, пясъци, свлачища, ДФГ, населени места и др., като в плана няма посочени граници на площите, които са се стопанисвали от земеделското стопанство. Няма одобрен генплан, който да определи точния размер на площадките за изграждане на къмпингите, включително и за „К”. В протоколното определение от 09.05.1972 год. на междуведомствения съвет е посочено, че точният размер на площадката на къмпинг „К” трябва да се определи с генплана при отчуждаване на земята, като по делото няма събрани доказателства за провеждане на такава процедура по отчуждаване. Видно от акт № 1 от 12.07.1972 год. ТК „Б” Б. е въведен във владение на къмпинг „К”, но границите на терена не са описани текстово и липсва скица с индивидуализация на терена. В кадастралните заснемания на терена на къмпинга от 1983 год., 1986 год. и 1999 год. не са посочени точните граници на същия, единствено в скица, приложена към АДС № 226 от 11.09.1996 год. за къмпинг „К”е нанесена границата му, като процесния имот попада в него. Върху имота попадат четири бунгала изцяло и две частично. Правилно въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се установи по безспорен начин, че процесния имот е станал държавен и като такъв е бил предаден от Държавата на ТП „Б” – С. Материалните закони, уреждащи придобиването на земеделска земя от Държавата, са Законът за опазване на работната земя и ЗТПС. В тях е предвиден специален ред за завземане на земеделска земя, който предвижда освен спазването на процедура и обезщетяване на собствениците за отнетата земя. Липсват доказателства, че е извършена процедура по обезщетяване на собствениците на имота. Заповедта на председателя на ИК на ОНС- Б. , с която се отреждат терени за изграждане на къмпинги, включително и на „К”, не води до валидно придобиване на земята от Държавата , тъй като не е спазена предвидената от закона процедура. След като Държавата не е станала собственик на имота, то тя не може да го предостави валидно за оперативно управление на ТП”Б”- С. , тъй като никой не може да прехвърли повече права от тези, които притежава. Съставените през 1994 и 1996 год. АДС също не създават права, тъй като тези актове само констатират, а не прехвърлят и не създават такива. Освен това ищцовото дружество не е доказало по безспорен начин и наличието на правоприемство между него и ТП „Б” – С. През 1990 год. с решение на съда е създадена фирма с държавно имущество „Х”, която поема част от активите и пасивите на ТП „Б” С. От приетите по делото доказателства се установява, че имуществото на ТП „Б” се е разделило между четири държавни фирми, една от които е ищцовото дружество. Следователно ищецът не е универсален правоприемник на ТП „Б” и поради липсата на доказателства по делото не може да се установи обема на придобитите от него права и задължения. Но дори и да беше установено правоприемство, след като процесния имот не е придобит от Държавата и не е предоставен по надлежния ред от Държавата, то ищцовото дружество не може да придобие същия на основание чл. 17 а от ЗППДОП. За да се приеме, че процесната земя е включена в капитала на дружеството е необходимо земята да е предоставена за стопанисване и управление с надлежен акт, какъвто липсва в настоящия случай.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответницата К се следват разноски,но тъй като липсват доказателства за техния размер съдът не присъжда такива.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение IV-276 от 18.12.2007 год.по гр.д. № 419/2007 год., по описа на Бургаският окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: