ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1167
София, 12.09. 2011г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1490 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на Л. Н. И. и А. Р. Романска, и двете от С., срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 19.ІІІ.2010г. по в.гр.д. № 2488/2009г.
Ответникът по касационната жалба [фирма] С. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 19.VІ.2009г. по гр.д № 3071/2005г. в отхвърлителната му част по претенцията на А. Романска за разликата над 5000лв. до 7500лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.ХІ.2005г., и вместо него е постановил друго, с което е осъдил на основание чл.200 от КТ едноличният търговец Д. М. Д., действащ под фирма „Г. Б. – Д. Д.”, да заплати на А. Романска още 2500лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща й Р. П.И. в резултат на трудова злополука на 13.ХІ.2003г., ведно със законната лихва, считано от 08.ХІ.2005г. до окончателното им изплащане. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части за присъдените на Л. Н.И. 7500лв. и на А. Романска 5000лв. обезщетения за неимуществени вреди от трудовата злополука, ведно със законната лихва от посочената дата, и в отхвърлителната му част за разликите до пълните предявени размери от по 50000лв.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че при извършване на работа в интерес на работодателя си – ответника по настоящото дело – на 13.ХІ.2003г. при прокарване на временно ел.захранване на обект в С. наследодателят на ищците паднал от топола, вследствие на което починал, което обуславя правото им на обезщетение за неимуществени вреди. Посочено е, че с решение по ВНОХД № 1046/2008г. на САС Т. Л. Л. е освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му е наложена глоба 1000лв. за престъпление по чл.123 ал.4 във вр. с ал.1 от НК за това, че като технически ръководител на обект на ответника поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушил норма от Правилника по безопасност на труда при СМР, като не осигурил необходимите предпазни средства на наследододателя на ищците, когото пряко ръководи, и допуснал изпълнение на задача от лице без необходимата квалификация, причинявайки смъртта му по непредпазливост. Съдът е счел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия – проведен му е бил инструктаж за безопасни условия на труд, той е бил длъжен да спазва правилата за безопасност на труда, което не е сторил, като предприел изпълнение на възложената му работа, отклонявайки предложението да ползва стълба и колан, за да се обезопаси, покатерил се на ограда, от нея преминал на дървото и паднал. Грубата небрежност се обосновава с факта, че падането от дървото е пряка последица от неизпълнението на трудовите му задължения, а не на неосигурени от работодателя безопасни условия на труд. При определяне размера на обезщетенията са взети предвид сериозните морални страдания на съпругата и дъщерята от загубата на близкия им човек, който бил тяхна морална и материална опора, нелепата му смърт, при което е прието, че обезщетение в размер на по 30000лв. съответства на обществения критерий за справедливост съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Отговорността на работодателя средва да бъде редуцирана с приноса на пострадалия, който възлиза на ?.
В изложението на Л. Н.И. и А. Р.Романска по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че решението е постановено в нарушение на процесуални правила, че въззивния съд не се съобразил с чл.222 от ГПК /отм./ относно задължителната сила на присъдата, с която е установено какво е деянието, която съдът не обсъдил. Сочи се в тази насока решение на ВС по гр.д. № 128/1975г. І ГО. Решението било в нарушение на материалния закон относно съпричиняването, както и степента на съпричиняване. Липсвали категорични доказателства, установяващи груба небрежност, както и критериии за степента на съпричиняване. Само при установяване по несъмнен начин на груба небрежност се прилагал чл.201 ал.2 от КТ. Съда бил длъжен да изследва и точно да определи критериите за степента на съпричиняване, в която насока се сочат три решения на САС, по едно на ОС Плевен и на ОС Ямбол, по едно на ВКС, на ВС и на ВтАС. Съществен бил въпросът до каква степен е задължителната сила на присъдата относно деянието при определяне на обезщетението.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в ч.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса за непроизнасянето на съда за значението на присъдата относно съпричиняването по чл.201 ал.2 от КТ и, респективно, относно имуществената отговорност на работодателя по чл.200 от КТ.
Ето защо касационно обжалване на атакуваното решение в отхвърлителната му част по претенциите за неимуществени вреди следва да бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГО, № 236 от 19.ІІІ.2010г. по гр.д. № 2488/2009гв в отхвърлителната му част по претенциите за неимуществени вреди.
Държавна такса за касационно обжалване касаторите не дължат на основание чл.359 от КТ.
Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: