Р Е Ш Е Н И Е
№ 445
гр. София, 20. 07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 1019/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
С решение № 270 от 09.11.2007 год. по гр.д. № 424/2007 г. Хасковският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение № 70 от 31.03.2006 год. по гр.д. № 534/2004 год. ,с което е отхвърлен иска на П. М. К. и Й. К. К. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за сумата 6 255,49 лв.,както и иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1 122,98 лв.и е уважен иска им с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4 000 лв.,представляваща обезщетение за причинени вреди,довели до намаляване на действителната стойност на съсобствената вещ – комбайн”KLAAS DOMINATOR 85” с хедер за бяла жътва.
Срещу въззивното решение са подадени в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./касационни жалби и от двете страни.
Ищците П. М. К. и Й. К. К. са обжалвали решението в частта,с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и акцесорния за забавено изпълнение. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и нарушаване на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Искат отмяна на атакуваното решение. Претендират разноски.
Ответникът ЕТ”Л” Л. Д. – М. М. е обжалвал решението в частта,с която е уважен иска с правно основание чл.45 ЗЗД. Излага доводи за недопустимост,тъй като иска по чл.45 ЗЗД не е искане по сметки,неправилност и необоснованост. Иска отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Производството е делбено, във втора фаза по извършване на делбата.
П. М. К. и Й. К. К. в първото по делото заседание след допускане на делбата са предявили претенции по реда на чл. 286 ГПК срещу съсобственика си ЕТ”Л” Л. Д. – М. М. за : сумата 6 225,49 лв. обезщетение за ползата, от която са били лишени от едноличното ползване на общата движима вещ,сумата 1122,98 лв.- обезщетение за забавено изпълнение и сумата 4 000 лв.- обезщетение за причинени вреди,довели до намаляване на действителната стойност на съсобствената вещ.
Въззивният съд с атакуваното решение е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, като е приел, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС е недоказан и неоснователен. Изложил е съображения, че касаторите-ищци не са доказали да са отправили писмена покана до ответника за заплащане на обезщетение за ползите, от които са били лишени,а ответникът не се противопоставял на съвместното ползване на вещта. Като недоказан е отхвърлен и акцесорния иск за заплащане на лихва за забава. Приел е, че иска с правно основание чл.45 ЗЗД е основателен и доказан,тъй като в резултат на демонтиране от страна на ответника на части от комбайна,който се е намирал на парк в близост до дома му, се е стигнало до намаляване на стойността на съсобствената вещ.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. В срока по чл.286 ГПК съделителите – ищци са предявили искания за сметки само за вземания,които имат спрямо другия съсобственик във връзка с общността,предмет на делбата.
Касационната жалба на ответника е процесуално недопустима. С нея се атакува въззивното решение по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4 000 лв. Този иск е граждански,тъй като има за предмет облигационни отношения между съсобствениците,свързани с действия на ответника – демонтиране на части,довели до намаляване на стойността на съсобствената вещ и е с цена под 5 000 лв. Въззивното решение по него не подлежи на касационен контрол,съгласно чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм/,поради което касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба на ищците е основателна. Решението на въззивния съд, в частта, с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и акцесорния за забавено изпълнение е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Допуснато е нарушение по приложението на материалния закон и на съществените процесуални правила. За да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, според нейното предназначение и според онзи обем права, които същите притежават в съсобствеността, законът изисква само едно условие – писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31 ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81 ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 1 ГПК доказването на това условие, а именно, че до ползващия съсобствената вещ е отправено писмено поискване е в тежест на ищците. В конкретния случай касаторите-ищци са доказали изпратената от тях покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 ЗС да е получена от ответника. В отправената нотариална покана с рег. № 2* от 08.06.2001 год. от ответника до ищците е налице признание на този факт от самия него. Съдът обаче е вложил друго съдържание на декларираното в поканата,поради необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и е достигнал до неправилни изводи,че не е доказано ответникът да е пречил на ищците да ползват съсобствената вещ. Само в случай,че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползува и последният откаже това предложение, то обезщетение не се дължи. Това произтича от общата забрана (чл. 59 ЗЗД) едно лице да се облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятствува да упражнява свое субективно материално право – правото на съсобственика да ползува своята част от вещта,на която разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС се явява частен случай.
Допуснатите нарушение на съдопроизводствените правила и неправилното прилагане на материалния закон са основания по чл.218ж ал.1 ГПК за отмяна на решението в частта,с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.31 ал.2 ЗС и акцесорния за забавено изпълнение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал.1, изр.2,пр.2 от ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалбата на ЕТ”Л”- Л. Д. – М. М. срещу решение № 270 от 09.11.2007 год. по гр.д. № 424/2007 г.на Хасковският окръжен съд в частта,с която е уважен иска с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 4 000 лв.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 270 от 09.11.2007 год. по гр.д. № 424/2007 г.на Хасковският окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на П. М. К. и Й. К. К. с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за сумата 6 255,49 лв.,както и иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на 1 122,98 лв.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :