Р Е Ш Е Н И Е
№ 372
гр. София, 10.07.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 805/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение от 03.12.2007 год.постановено по гр.д. № 353/2007 год.на Окръжен съд – М. е оставено в сила решение от 06.06.2007 год.по гр.д. № 2180/2004 год.на Районен съд – М. ,с което е осъден В. И. А. да освободи втория етаж от северния близнак на двуетажната жилищна сграда,втора жилищна сграда/кухня/ и гараж,построени в УПИ * пл. № 1*,кв.81 по плана на гр. М. от всички движими вещи,намиращи се в недвижимите имоти и са отхвърлени предявените от В. И. А. против П. П. В. насрещни искове с правно основание чл.26 ал.2 и чл.27 ЗЗД,като неоснователни.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. Г. Ц. на В. И. А. в която се релевират доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила – касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли решението да бъде отменено.
Ответницата по жалбата- П. П. В. не е депозирала по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и намира следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
За да постанови обжалваното решение въззивния съд е приел,че ищцата В е собственик на недвижимите имоти по силата на извършена покупко-продажба между страните на 07.08.2002 год. оформена с нот.акт № 17/2002 год.,като ответникът е запазил правото да ползва до края на живота си първия жилищен етаж от къщата – северен близнак. Той обаче държи свои вещи в недвижимите имоти собственост на ищцата и по този начин й пречи да упражнява правото си на собственост,поради което иска с правно основание чл.109 ЗС,като основателен и доказан е уважен. Насрещните искове на А. за прогласяване нищожност,поради липса на основание и унищожаемост ,поради измама на договора за продажба са отхвърлени. За да достигне до този извод съдът е отчел обстоятелството,че със свидетелски показания е недопустимо опровергаването на съдържанието на официален удостоверителен документ с вещнопрехвърлителен ефект,какъвто е нотариалния акт,поради което всички елементи на сделката – покупко-продажба,включително и за цената са действителни. Тъй като касаторът –ищец не е доказал,че другия съдоговорител или трети лица със знанието на В. умишлено са го въвели в заблуждение,като продавач да сключи договора за продажба то не е налице и унищожаемост на договора,поради измама.
Решението е валидно,процесуално допустимо и правилно.
Въведените касационни оплаквания за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и формирал обосновани изводи за релевантните факти по спорното правоотношение. Основателността на негаторния иск предполага кумулативното наличие на предпоставките: ищецът да е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни действия да пречи на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълния им обем. По делото е установено безспорно,че ответникът пречи на ищцата да упражняват правото си на собственост по отношение на недвижимите имоти, построени в УПИ * пл. № 1*,кв.81 по плана на гр. М., поради което формираният във въззивното решение извод за основателност на предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е правилен, съобразен със закона и доказателствата по делото. Неоснователен е поддържаният довод,че предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС,тъй като повдигнатият спор с правно основание чл. 109 ЗС по своята правна природа съставлява средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост какъвто е настоящия случай. Отчитайки доказателствената тежест ,правилно въззивният съд е приел,че атакуваният договор не е унищожаем на посоченото от касатора основание,тъй като не е установено и към момента на изповядване на покупко-продажбата пред нотариуса касатора в качеството му на продавач не е бил в заблуждение относно вида на сделката,която сключва. Не е установено и да е бил въведен в заблуждение от ответницата,тъй като твърдението му за устна уговорка за направа на ремонт от страна на ответницата е недоказано. Направеното предложение е било ясно и недвусмислено,касаещо прехвърлителната сделка,прието е от касатора и сделката е сключена със съгласието му. Ако същият е имал неверни представи за обстоятелствата,които имат значение за него при формиране на вътрешната воля за сключване на сделката,то има грешка в мотивите за сключването на същата,но това не я опорочава и не е основание за унищожаването й. Не се установява по делото да е налице измама,осъществена от трето лице. Прехвърлителната сделка не е нищожна,поради неплащане на цената от страна на купувача,тъй като изявленията на страните по договора,материализиран в нотариалния акт са потвърдени лично от тях пред нотариуса,поради което записаното относно заплащането на продажната цена следва да се приеме за извършено.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 03.12.2007 год.постановено по гр.д. № 353/2007 год.на Окръжен съд – М. .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: