Р Е Ш Е Н И Е
№ 897
гр. София, 24. 02. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 2446/2008 година
Производството е по чл.218и във връзка с чл.218а ал. 1 б. “а” от ГПК/отм./вр. §2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 205 от 19.06.2008 г. ВКС- петчленен състав, постановено по гр.д. № 17/2008 г. е отменил Решение от 27.07.2007 г. по гр.д № 1085/2006 г. по описа на ВКС, IV Б отделение, в частта,в която е отхвърлен иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х. за предаване на владението на реална част от недвижим имот с пл. № 1* м.”М”, землището на гр. В., очертана с червен контур по приложена скица и в частта, с която е оставено в сила решението от 13.06.2006 г. по гр.д. № 1877/2005 г. на ВОС, с което е отхвърлен иска, предявен от П. В. и Р. П. срещу С. Х. за предаване владението на реална част от имот с пл. № 1* м.”М”, землището на гр. В., очертана с червен контур по приложена скица.
С решението на ВОС от 13.06.2006 г. по гр.д. № 1877/2005 г. са отхвърлени искове с правно основание чл. 108, предявени от П. В. и Р. П. срещу С. Х. и е оставено в сила решението на ВРС за предаване на владението на процесния имот на основание чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от адв. М, в качеството й на представител на П. В. и Р. П. и касационна жалба от адв. Т,в качеството й на пълномощник на С. Х.
Касаторите П. В. и Р. П. обжалват решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу С. Х. за предаване на владението на процесния имот. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и на материалния закон– касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Молят за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковата претенции.
Касаторът С. Х. обжалва решението в частта, с която е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от С. В. и Р. В. срещу С. Х. за предаване на владението на процесния имот. В жалбата си касаторът посочва,че съдебното решение е незаконосъобразно в атакуваната част,поради допуснати нарушения на материаълния закон, касаещи идентифицирането на имота и наличието на предпоставките по параграф 4 от ЗСПЗЗ, както и че същото е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на исковата претенции.
Никоя от страните не е депозирала по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор по подадената от насрещната страна касационна жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество касационната жалба на касаторките П. В. и Р. П. е основателна ,поради следното:
Въззивният съд е приел, че касаторките П. В. и Р. П. не са активно легитимирани да водят процеса и поради това искът, предявен от тях срещу С. Х. е отхвър-лен. Съображенията на съда са, че към момента на влизане в сила на решението в полза на ищците на ПК „В” -21.06.1993 г. и към момента на довършване на фактическия състав през 1997 г., легитимирани са били ищците Р и М. Х. –майка на П. В. и Р. П.
Решението на въззивния съд в тази част е неправилностановено по безспорен начин е, че процесният имот е възстановен на наследници на Д. С. С. , който е починал през 1963 г. Негови наследници по закон са С. Д. В. , П. Д. М. и М. Д. Х. Касаторките П. В. и Р. П. са наследници по закон на М. Х. , която е дъщеря на С. Същата е починала през 1999 г., след възстановяване на процесния имот и нейната част е придобита от наследниците й по закон. Същите са встъпили в правата й и са придобили съответна идеална част от имота, възстановен на общия наследодател Д. Поради изложеното касационната жалба като основателна, следва да бъде уважена и решението на въззивния съд следва да бъде отменено в тази част.
Разгледана по същество касационната жалба на С. Х. е неоснователна,поради следното:
Въззивният съд е приел, че с решение № 79 от 21.06.1993 г. на ПК ”В”, на наследодателя на ищците е възстановена собствеността върху земи в землището на кв. „В”, м.”П”, гр.”В”, а именно: Нива с площ от 3.400 дка, при съседи: Калуди Н. , Димо Д. , А. М. и П. Г. и лозе с площ от 2.000 дка при съседи: Георги П. , Д. П. и С. П. Планът на старите имотни граници е бил изработен през 1997 г., като процесния имот е идинтифициран като ПИ № 171 от помощния план от същата година. По отношение на ответниците съдът е приел, че наследодателката им С. В. няма качеството на ползвател по смисъл на ЗСПЗЗ, тъй като липсва решение на ИК на ОбНС, с което да й е предоставено ползване.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, тъй като същият им е възстановен с решение № 79 от 21.06.1993 год., като неговото действие е настъпило през 1997 год., когато е изработен и приет планът на старите имотни граници. Възстановителното решение е довършено с идентифицирането на обекта по приетия план. Прието е, че в полза на наследодателката на ответниците не е възникнало валидно право на ползване, което да й дава право да закупи имота по предивдения от ЗСПЗЗ ред.
Правилно и законосъобразно въззивната инстанция е приела, че с посоченото решение на ПК”В” на ищците им е възстановен процесния имот. В решението е посочена площта, съседите и имотът е индивидуализиран с местонахождение. По отношение на възражението на касатора, че процедурата по възстановяване не е завършена, съдът намира същото за неоснователно. Решението на ПК”В” е стабилен администартивен акт, който е постановен от законен състав и е произвел предвиденото от закона действие по възстановяване на претендирания имот. В него са отразени площта, границите и местонахождението, като този имот е нанесен в одобрения през 1997 г. план на имотите по стари имотни граници. Посоченото решение не страда от пороци, които да опорочат процедурата по възстановяване на процесния имот.
Правилно въззивния съд е приел, че наследодателката на ответниците не се легитимира като ползвател. Съгласно параграф 4а от ЗСПЗЗ, за да е валидно придобито правото на собственост ,следва ползването да е предоставено по съответния ред, същата да е построила сграда до 01.03.1991 год. и цената на имота да е заплатена по реда и в срока, предвиден от закона. От представените пред ВКС писмени доказателства се установява, че С. В. не е включена в списъка на лицата за земи, раздадени по 76 ПМС, утвърден от председателя на ИК на ОбНС,а в Протокол № 13 от 19.07.1978 г.е посочена в списък на работниците от ЛВК, на които са раздадени имоти по 11 ПМС. Липсват доказателства,а тежестта на доказване е на наследника на В. , че този списък е бил утвърден от ИК на ОбНС В. , поради, което не е осъществен предвидения в нормативния акт състав и следователно ползването не е предоставено по законния редстановено е от заключението на СТЕ, че претендираният имот, описан в решенията на ПК”В”, и в представените доказателства за собственост включва част от имота на ответника с площ от 589 кв.м.
Поради изложеното касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение,а решението на въззивния съд като правилно и закосъобразно – в сила.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 13.06.2006 г. по гр.д. № 1877/2005 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от П. В. и Р. П. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Б. Х.,ЕГН: ********** с адрес :гр. Варна, ж.к. „В”, бл. 403, вх. 14, ет.1 , ап.1 да предаде владението на П. В. В., ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ул.”Б” № 12 и Р. В. П., ЕГН: ********** с адрес: КК”С” №127 върху собствената им реална част от недвижим имот с пл. № 1* местност „М”, с площ на частта 589 кв.м., при граници : имот с пл. № 1* имот с пл. № 1* имот с пл. 174 и останалата част от имот с пл. № 1* която част е очертана с черевен контур на приложената по делото скица.
ОСТАВЯ в сила решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: