Р Е Ш Е Н И Е
№ 895
гр. София 01. 02. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря Виолета Петрова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3874/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Р. К. – пълномощник на Р. Г. Т. от гр. П. срещу въззивно решение № 714 от 27.11.2007 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 888/2007 г. Развити са оплаквания за неправилност на съдебното решение,поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Твърди ,че изключителна вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът й Т. Т. По отношение на ползването на семейното жилище твърди,че са налице други обстоятелства по смисъла на чл.107 СК,ако се приеме,че и тя има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Моли решението да бъде отменено и постановено ново,с което се обяви,че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има единствено Т. ,а семейното жилище се предостави на нея за ползване.
Ответникът – Т. А. Т. оспорва жалбата в депозирания по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба, в частта относно оплакванията срещу въззивното решение по брачния иск е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 218а б. „а“ ГПК на касационен контрол пред ВКС подлежат въззивните решения на окръжните съдилища с изключение на решенията по брачни искове. Тази разпоредба е процесуална и като такава има незабавно действие вкл. и по висящите производства, освен ако не е предвидено друго, както с преходната разпоредба на § 79 ЗИДГПК (ДВ. бр. 105/2002 г.)., неприложима в настоящия случай. Произнасянето по въпроса за вината е част от произнасянето по брачния иск за развод,поради което касационният контрол е изключен спрямо въззивното решение по брачния иск,което е окончателно.
Касационната жалба, в частта относно ползването на семейното жилище е допустима. Разгледана по същество е основателна.
За да предостави на Т. ползването на семейното жилище в гр. П. въззивният съд е приел,че е собствено на родителите му,а след смъртта на баща му той е придобил съответна наследствена част от него. Не се е произнесъл по искането на съпругата за предоставяне на жилището, тъй като от брака няма ненавършили пълнолетие деца и разпоредбите на чл.107 СК са неприложими.
Този извод на съда е незаконосъобразен и необоснован,направен и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл.107 ал.1 СК при предоставяне ползването на семейното жилище от единия от съпрузите съдът взема предвид интересите на децата,вината,здравословното състояние и други обстоятелства. Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи. Спорът е следвало да се реши с оглед на другите обстоятелства по смисъла на чл.107 СК,а именно – здравословно състояние,материално и имотно състояние,вината за прекратяване на брака и др.,за които съдът не е указал на страните необходимостта от събиране на доказателства в тази насока.
Съдът не е участвал активно и в изясняването на спора относно ползването на семейното жилище след развода,както го задължават разпоредбите на чл.4 и чл.109 ал.3 ГПК/отм./Следвало е да се съберат доказателства чия собственост е жилището и какъв е неговия обем,а не да се приемат за безспорни твърденията на Т. ,още повече,че по делото има данни,че семейното жилище е изградено по време на брака на страните./свид. Т. и свид. Георгиева/Обстоятелството с чий принос е придобито това жилище е без значение при решаването на спора относно ползването му като семейно.
Като не е отчел тези факти въззивния съд е постановил незаконосъобразно решение, в частта относно ползването на семейното жилище,което на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./ следва да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане.
Водим от изложеното,Върховният касационен съд,състав на ІІ ГО
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалбата на Р. Г. Т. от гр. П. срещу въззивно решение № 714 от 27.11.2007 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 888/2007 г., в частта относно брачния иск,като недопустима.
Решението в тази част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ОТМЕНЯ въззивно решение № 714 от 27.11.2007 г. на П. окръжен съд по гр.д. № 888/2007 г.,в частта относно ползването на семейното жилище.
ВРЪЩА делото на П. окръжен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: