О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Гр. Софияq 26. 04. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и с участието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 1562/2009 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение № 435 от 30.06.2009 г. по в.гр.д. № 831/2008 г. на Д. окръжен съд, с което е отменено решение № 82/21.10.2008 г. по гр.д. № 183/2007 г. на Районен съд-гр. Генерал Т. в частта, с която Й. А. В. и Д. Х. В. са осъдени да заплатят на В. А. В. сумата от 11 947 лева-парична равностойност на приноса на В. В. за увеличение на наследството, останало от А. В. Г. , б.ж. на гр. Ген. Тошево, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска на основание чл.12 ал. 2 от ЗН, предявен от В. А. В. с ЕГН ********** от гр. Ген. Тошево, ул. „Л” № 2-А срещу Й. А. В. с ЕГН ********** и Д. Х. В. с ЕГН **********, двамата от гр. Ген. Тошево, ул.”Л” № 2а, за осъждане на Й. В. и Д. В. да заплатят на В. В. сумата в размер на 11 947 лв., представляваща парична равностойност на приноса на В. В. за увеличение на наследството, останало от А. В. Г. , б.ж. на гр. Ген. Тошево.
Недоволен от въззивното решение е касаторът В. А. В., представляван от адвокат И от Варненската адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК във връзка с приложението на чл.12, ал.2 ЗН.
Ответниците по касация Й. А. В. и Д. Х. В., представлявани от адвокат Д от Б. адвокатска колегия в отговор по чл.287, ал.1 ГПК заявяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционното решение, констатира, че касационната жалба е допустима.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществени-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.11 т.2 и т. 3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на Пленума на Върховния съд и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото решение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правнорелевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
З ада убеди касационният съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено.
Представените решения на Върховния касационен съд касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 173 от 17.03.1987 г. на ІІ гражданско отделение се отнася до приложението на чл. 12, ал.2 ЗН относно подобренията, с които сънаследник приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, че се пресмятат в негова полза по цената, с която се включва в делбата.
Решение № 311 от 31.03.1992 г. по гр.д. № 952/1992 г. на І гражданско отделение относно спазването на чл.12, ал. 2 ЗН има предвид, че сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, има право на избор увеличението да се пресмята в имот или пари.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се присъждат направените разноски пред настоящата инстанция за адвокатски хонорар в размер на сумата 400 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд, постановено на 30.06.2009 г. по в.гр.д. № 831/2008 г.
ОСЪЖДА В. А. В. ЕГН ********** от гр. Г., ул. „Л” № 2-А да заплати на Й. А. В. ЕГН ********** и Д. Х. В. ЕГН ********** двамата от същия адрес, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 400 /четиристотин/ лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: