О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
Гр. София, 05. 03. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело № 10/2010 г.
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е въззивното определение № 7* от 03.07.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 4282/2009 г. по описа на Софийския градски съд, ІІ-Д състав с което е отменено определението на Софийския районен съд, 39-ти състав от 24.02.2009 г. по гр.д. № 113/2005 г., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на установителния иск с правна квалификация чл.96, ал.1 ГПК /отм./.
Недоволен от въззивното определение е частният жалбоподател О. на е. в България „Ш” гр. С., представлявана от адвокат Й, който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал. 1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК. Прилага съдебна практика.
Ответника по частната жалба У. с. б. за активно лечение по ендокринология „А” гр. С., представлявана от адвокат Е от Софийската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Прилага съдебна практика.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който е отменено първоинстанционното определение въззивният съд е приел, че правният интерес от предявения отрицателен установителен иск е породен от възникналия спор за правото на собственост на страните върху недвижимия имот находящ се в гр. С., ул. „Д” № 6 със застроена площ от 778 кв.м.
Касационно обжалване не следва да се допусне макар разрешените от въззивния съд процесуални и материалноправни въпроси да са съществените-процесуалните се отнасят до правото на защита и тежестта на доказване, а материалноправният е обусловил съдържанието на постановеното въззивно определение.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна-постановленията на пленума на Върховния касационен съд и тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
Материалонпарвен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно определение съществува и друго влязло в сила, в което същият материалноправен или порцесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин, при което е без значение кой съд е постановил другото определение. За да има противоречие по същия въпрос трябва да се отчита, че определенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани, което налага винаги да се сравняват отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, което в случая не е направено.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационният съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд възлиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1 т.2 и т. 3 ГПК.
Постановеното решение № 960 от 07.11.2008 г. по гр.д. № 2522/2007 г. на ІІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд касае различна друга фактическа обстановка, същото е и по определение № 190 от 30.12.2008 г. на същото отделение.
Решение № 2* от 13.12.1955 г. по гр.д. 7395/1955 г. на ІV гражданско отделение на Върховния съд и решение № 349 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 240/2007 г. на Софийския окръжен съд са неотносими към спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд на І гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на Софийския градски съд, ІІ-Д състав, постановено под № 7* на 03.07.2009 г. по ч.гр.д. № 4282/2009 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: