О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 571/20.10.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на седемнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5908 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
И. Г. К. обжалва определение № 1650/ 22.06.2014 г. по ч. гр. д. № 1256/ 2014 г, с което Софийски апелативен съд оставя без разглеждане по същество частната жалба на К. срещу определението от 25.10.2013 г. по гр. д. № 514/ 2010 г. на Софийски окръжен съд с отказ за замяна на назначен особен представител. Жалбоподателят счита, че въззивният съд е бил длъжен да разгледа по същество неговата частна жалба, да отмени определението на първата инстанция и да допусне замяната.
Касационната инстанция намира, че е охранителен акт определението, с което първоинстанционният съд допуска страна по гражданско дело до системата за правна помощ чрез процесуално представителство и назначава неин особен представител. Такава молба е за съдействие, а не за защита по смисъла на чл. 2 ГПК.
Охранителното производство по предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по граждански дела намира основна уредба в Закона за правната помощ и в глава Х ГПК. Правният режим допуска обжалваемост на определението за отказ, прекратяване или лишаване от правна помощ (чл. 95, ал. 5 ГПК, респ. чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗПП и чл. 98, ал. 1 ГПК). Глава Х е в част І „Общи правила” на ГПК. Изложеното означава, че: 1) намира приложение за всички производства в ГПК (исков, обезпечителен, охранителен процес) и 2) разпоредбите относно обжалваемостта на актовете в производството по предоставяне на правна помощ чрез процесуално представителство по граждански дела са специални по отношение на чл. 538 ГПК, която допуска възможност за обжалване на отказ да се издаде акт в охранителното производство.
Съгласно чл. 26, ал. 5 ГПК, назначеният повереник, защитник или особен представител може да бъде заменен по искане на органа по чл. 25, ал. 1 е ал. 2 ГПК по реда, по който е назначен. По гражданските дела инициативата за това може да е служебна на съда, но може да произтича и от страна, включително от страната, на която е назначен особеният представител. По такава молба съдът дължи произнасяне (аргумент също от чл. 2 ГПК). Отказът на съда да упражни компетентност по чл. 26, ал. 5 ГПК, решава въпрос по същество (не прекратява охранителното производство по искането за замяна), но за него ЗПП и глава Х ГПК не предвиждат инстанционен контрол. Следователно въззивният съд е приложил правилно закона, като с обжалваното определение е оставил без разглеждане частната жалба на И. Г. К. срещу определението, с което първоинстанционният е отхвърлил неговата молба за замяна на назначения особен представител.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. К. срещу определение № 1650/ 22.06.2014г. по гр. д. № 1256/ 2014 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.