2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 55/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 81
гр.София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 55/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Силистренския окръжен съд с № 79 от 23.10.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год. в частта, с която е отменено решение № 56 от 10.05.2012 год. по гр.дело № 414/2011 год. на Тутраканския районен съд за прекратяване като недопустимо производството относно алтернативно предявения иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на дворното място, цялото с площ от 1013 кв.м., съставляващо ПИ с идентификатор ……, находящо се в [населено място], [улица], между страните по делото, с оглед предвидения специален ред за управление на общите части в етажната собственост, регламентиран в ЗУЕС като делото е върнато за разглеждане по същество в тази част.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Л. С. Ф. и Е. Н. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокатите Т. К. и Б. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат,че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като решаващият съд се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС вместо по искане на основание чл.344, ал.2 ГПК.
От ответниците по касация С. Н. К. и С. Г. К., представлявани от адвокат И. Р. е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
В необжалваната част на въззивното решение, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне искането за делба на дворното място на основание чл.38, ал.1 ЗС, за отхвърляне иска за делба на тавана като обща част на жилищната сграда, вкл. и избените помещения, които не са съсобствени между страните, е прието, че искът за делба е недопустим и решението е влязло в сила.
За да отмени решението на районния съд в прекратената част окръжният съд е съобразил депозираното уточнение на исковата молба /л.41 от първоинстанционното дело/, където алтернативно се претендира при отхвърляне иска за делба /както е в случая/ да се уважи иска за разпределение на ползването на имота на основание чл.344, ал.2 ГПК и се възложи на ищците К. „ползването на 350 кв.м. от дворното място, находящо се в лявата/западната/ част на парцела, гледано от [улица], част от мазето и таванското помещение”. Направен е извод, че независимо, че в молбата е посочено „в условията на алтернативност” въззивният съд приема, че посочването е непрецизно като се касае за евентуалност и предвид обстоятелството, че е отхвърлен искът за делба, на разглеждане подлежи претенция по чл.32, ал.2 ЗС за дворното място и тавана, която счита за допустима. Отчетено е, че безспорно съществува спор между страните дали процесните обекти представляват обща част както и за тяхното ползване, поради което е налице невъзможност за образуване на мнозинство на съсобствениците, определено от дяловото им участие в съсобствеността, за вземане на решение.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Съгласно т.1 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд следва да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Силистренския окръжен съд с № 79 от 23.10.2012 год., постановено по гр.дело № 180/2012 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 25 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касаторите Л. С. Ф. и Е. Н. Г., след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/