ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
София, 19. януари 2012 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1076 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 86/2011, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 13335/2009, с което е отхвърлен предявеният иск за прекратяване на издръжката по 150 и 151, ал. 1 СК.
Недоволен от решението е касаторът К. Д. Д., представлявана от адв. Б. Г. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за значението на формата на вината (умисъл или непредпазливост) при извършването на тежко провинение срещу дължащия издръжка и на способността на търсещия издръжка да си я осигури сам, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът иска също така да бъде спряно принудителното изпълнение на задължението му за издръжка.
Ответницата по жалбата Д. П. А. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът дължи издръжка на ответницата по споразумението при прекратяване на брака им. На нея е възложено и упражняването на родителските права върху родените от брака две момчета. Ответницата не работи, но е ограничено трудоспособна и е затруднена да си намери работа, има финансови затруднения, което е довело до налагането на запори върху дяловете й в общото на страните търговско дружество (но за изпадането и в това състояние няма умисъл), не е доказано тя да разпилява имущество на децата нито да е присвоила имущество на притежавано от страните търговско дружество. Ищецът е оправдан по обвинение за неплащането на издръжка на децата, но няма влязла в сила присъда срещу ответницата за набедяване. Не се установява ответницата да е нанасяла побои на големия син, да му е давала лош пример и да го е прогонила от къщи. Детето има неразрешени психологически и поведенчески проблеми във връзка с влошеното здравословно състояние на майката и с раздялата между родителите, за неговото лошо отношение към майката има значение и обидното и унизително отношение на ищеца към нея. Тя не може да се справи с отрицателните прояви на това дете и го е ударила в момент на афект, а не умишлено с цел да го увреди. Грижи за детето полага бащата.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите материалноправни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По реда на чл. 282 ГПК по искане на ответника може да бъде спряно предварителното изпълнение на осъдителното въззивно решение. По този ред не може да се обезпечава отхвърления от въззивния съд иск. Отделно стои въпросът, че исканата мярка не е обезпечителна, а привременна. Съдът може да прилага само уредените в закона привременни мерки, а спирането на изпълнението на задължение за издръжка е абсолютно забранено (чл. 245, ал. 1 ГПК).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 09.05.2011 г. по гр.д. № 86/2011.
Оставя без уважение искането на К. Д. Д. за спиране на принудителното изпълнение на задължението му за издръжка.
Указва на касатора и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 144,00 лева.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за внесена такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.