2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1181/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 19.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1181/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение с № 1587 от 30.10.2012 год., постановено по гр.дело № 2189/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав, с което е отменено изцяло решение № 1747 от 10.05.2011 год. по гр.дело № 10613/2010 год. по описа на Пловдивския районен съд, Х състав и вместо него е постановено друго за признаване за установено в отношенията между М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], от една страна, и Община-П., [населено място], пл.”С. С.” № 1, от друга страна, че [община] не е собственик на ? ид.част от дворно място, застроено и незастроено, цялото с площ от 133.50 кв.м., а по акт за частна общинска собственост № 1273/03.07.2009 год. с площ от 114 кв.м. и по скица № …../….. год. с площ от 129 кв.м., представляващо ПИ № …, включен в УПИ…-…, …, в кв…. по плана на трета градска част, [населено място], [улица], с идентификатор ….. и на находящите се в него сгради: жилищна еднофамилна с идентификатор ……, хангар, депо, гараж с идентификатор ….., селскостопанска сграда с идентификатор….., при граници и съседи: от север – ПИ №…, от изток- [улица], от юг и запад – УПИ ….-компл.застр., а по скица с имоти с идентификатори ….., ……, ……
с осъждане [община], [населено място], пл.”С. С.” № 1, да заплати на М. Щ. П. с ЕГН [ЕГН] и М. Щ. М. с ЕГН [ЕГН], двете от [населено място], [улица], сумата 1 545/хиляда петстотин четиридесет и пет/лева, представляваща разноски за всички инстанции.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят [община], представлявана от главен юрисконсулт Х. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК понеже е налице произнасяне на окръжния съд по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са обусловили решаващата му воля, обективирана в съдебното решение, свеждащи се до вида на установеното от ищците владение върху имот-частна общинска собственост и до възможността да настъпят правните последици на кратката придобивна давност по отношение на такъв имот.
От ответниците по касация М. Щ. П./починала на 16.02.2013 год./, а според удостоверение за наследници № …-…… от ….. год. на [община]-район „Ц.” е оставила за наследник сестра/другата ищца/ М. Щ. М., и М. Щ. М., представлявана от адвокат Д. Б., е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост за касационното обжалване. Претендира за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените в изложението основания за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд приел, че спора между страните се концентрира около реституционния ефект на заповед №…. от ….. год. на кмета на [община], с която на основание чл.1, ал.1, и ал.3 от ЗВСОНИ по ЗПИНМ е отменена заповед № ../…. год., с която е отчужден процесния имот по отношение на Е. Щ. П. със стойност на имота по нов курс от 2 038,12 лева, която сума е възстановена и относно обема на възстановените права на собственост върху имота и материалната й законосъобразност като административен акт. Съобразено е, че с акт №…. от 03.07.2009 год. за частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във връзка с чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС/отм./ е актувана в полза на ответната община ? ид.ч. от дворното място, за която като бивш неин собственик е посочен Д. К. Д., а за съсобственици-наследниците на Е. Щ. П. с оглед продажбата, извършена на 31.12.1947 год. от последната на Д. К. Д. на вътрешната къща и ? ид.ч. от мястото с нотариален акт № …, том…, дело № …/….. год. Актът за частна общинска собственост е издаден при действието на плана от 1984 год. Взето е предвид, че съсобствеността между Д. и П. не е ликвидирана по силата на регулацията, съобразно предвижданията, по която е извършено отчуждаването, при което от общия им имот да е обособен самостоятелен такъв като индивидуална собственост на наследодателката П., заснет впоследствие като имот пл.№ ….. – то реституционните й парва са до размер на ? ид.ч., до който размер и заповедта за отмяна на отчуждаването е породила реституционен ефект, а другата ? ид.ч. като отчуждена за мероприятие на народния съвет, се явява собственост на [община], при което положение не се установява ищците да са собственици по наследство и реституция за спорната част от имота. Уважено е евентуалното основание – изтекла придобивна давност за времето от реституцията до съставяне на акта за частна общинска собственост в резултат на добросъвестно владение, петгодишен срок по чл.79, ал.2 ЗС, считано от 01.06.1996 год.(след отпадане на забраната с изменението на чл.86 ЗС със ЗИД на ЗС-„Държавен вестник”, брой 33/1996 год., в сила от 01.06.1996 год.), който е изтекъл на 01.06.2001 год. преди въвеждане на мораториума с § 1 от Закона за допълване на ЗС(„Държавен вестник”, брой 46/2006 год., в сила от 01.06.2006 год.). Направен е извод, че общината е загубила правото на собственост по смисъла на чл.99 ЗС и не може да противопостави на ищците констатираните по-късно посредством акта за частна общинска собственост свои права за ? ид.ч. от имота.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по повдигнатия въпрос по приложението на чл.70, ал.1 във връзка с чл.86 и чл.79 ЗС с оглед т.3 на Постановление № 6 от 27.12.1974 год. по гр.дело № 9/1974 год. на Пленума на ВС, ТР № 1 от 06.08.2012 год. по т.дело № 1/2012 год. и ТР № 10 от 05.12.2012 год. по т.дело № 10/2012 год., двете на ОСГК на Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 1587 от 30.10.2012 год., постановено по гр.дело № 2189/2012 год. по описа на Пловдивския окръжен съд, VІІ-ми състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на сумата 138,26 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от [община], след което делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: