4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 100/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
гр.София, 30.06.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 100/2011 година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Добричкия окръжен съд № 425 от 21.10.2010 год., постановено по гр.дело № 477/2010 год., с което е отменено решение № 43 от 15.03.2010 год. по гр.дело № 56/2009 год. на Балчишкия районен съд, спорът е решен по същество като е уважен иск с правна квалификация чл.108 ЗС за следния недвижим имот: масивна вилна сграда на два етажа и бунгало, находящи се в парцел ІV-340 в кв.37 по плана на вилна зона „И.” [населено място], ул.”6-та” № 36, представляващ ПИ с идентификатор 53120.504.413 по кадастралната карта на същото село.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Г. А. А. и С. И. Д., двамата от [населено място], представлявани от адвокатите С. Б. от С. адвокатска колегия и И. Ж. от Добричката адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси:
– противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот вписването по имотната партида на искова молба срещу праводателя на негов праводател и това лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС;
– противопоставимо ли е на приобретателя на недвижим имот, респ. лишава ли владелеца от неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, вписването на искова молба по предявен иск за собственост срещу праводателя на неговия праводател, по който иск производството е прекратено, но съдът се е произнесъл с решение по предявен в същото производство инцидентен установителен иск, исковата молба по който не е вписана, предявен също срещу праводателя на неговия праводател, с правно основание чл.26 ЗЗД, различно правното основание на първоначално предявения иск по чл.108 ЗС във връзка с чл.21, ал.1 СК/отм./;
– длъжен ли е съдът да обсъди всички възражения и доводи на страните и да изложи мотиви защо ги приема за неоснователни.
От ответника по касация А. Д. З. от Б., представлявана от адвокат З. К. от С. адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция.
Ответникът по касация М. Г. З. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата е призната за изключителен собственик на основание чл.21, ал.1 СК/отм./ на процесния имот с влязло в сила решение на Добричкия окръжен съд по гр.дело № 368/2003 год., потвърдено с решение № 1699 от 29.06.2005 год. по гр.дело № 2079/2004 год. на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение. Взето е предвид, че с влязло в сила на 18.12.2008 год. решение по гр.дело № 199/1997 год. на Балчишкия районен съд е признато за установено по отношение на Г. Д. З. и М. Г. З. /конституиран на 04.06.2007 год./, че договорът за продажба, обективиран в нот.акт № 191, том І, дело № 521/1996 год. на БРС, е недействителен на основание чл.26 ЗЗД поради нищожно упълномощаване и липса на съгласие на министъра на финансите-по това дело исковата молба е вписана с вх.рег.№ 1850/30.10.1997 год. под № 6, том І, парт.книга 2090-2092, стр.2415-2416 БРС. Отчетено е, че към 06.02.2002 год., когато М. Г. З. е продал на Г. А. А. спорния имот не са отразени други вписвания по искови молби /освен посоченото вписване/, от когато се владее от семейство А.. Направен е извод, че владението на праводателя е недобросъвестно, защото е владял на основание нищожна сделка и не може да бъде присъединено към това на последните двама ответници, а освен това ако са извършили проверка биха установили вписаната искова молба на 30.10.1997 год. и като не са сторили това – да получат предоставената от законодателя възможност за знание на този факт, определящ субективния признак на владението, опровергава добросъвестността по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС и не могат да придобият собствеността по кратката 5-годишна давност по чл.79, ал.2 ЗС, а 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл. Поради отсъствие на предпоставките на чл.77 ЗС искът с правна квалификация чл.108 ЗС е приет за основателен и доказан.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани.
Касаторите са обосновали противоречивото разрешаване по въпрос, свързан с приложението на обжалваното решение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос по посочените въпроси.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение на основание чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд с № 425 от 21.10.2010 год., постановено по гр.дело № 477/2010 год.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 186 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от касаторите Г. А. А. и С. И. Д., след което делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: