О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 121
София, 06.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 507/2012 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Ч., С. М. Ч. и Н. С. Ч. срещу решение от 26.3.2012 г по гр.дело № 282/2012 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Шести състав, с което е отменено решение № 493 от 8.11.2011 г по гр.дело № 902 по описа за 2010 г на Карловски районен съд, Трети състав и вместо него е постановено друго, с което е прогласена на основание чл.26 ал.2 предл.1 от ЗЗД нищожността на договора за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт № …., т…., рег.№ …., дело №…. от ….. г на нотариус Т. Р. с предмет мансарден етаж със застроена площ от 90 кв.м, завършен до степен „груб строеж” от двуетажна жилищна сграда, в [населено място], обл.Пловдивска на [улица], построена в УПИ …. в кв….., целият с площ от 545 кв.м, одобрен със заповед №…… г, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и е уважен иска по чл.108 от ЗС в установителната му част, като е признато за установено по отношение на Е. Н. Ч., че Д. Д. Д. е придобил въз основа на договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № … ,т…., рег.№ …., дело №….. от …… г на нотариус С. Р. ? ид.част от общите части на двуетажна жилищна сграда в [населено място] на [улица].
В касационната жалба касаторите подържат, че въззивното решение е в частта, с която исковете са уважени е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Д. не е взел становище по същата.
Ищецът Д. Д. Д. е твърдял в исковата молба, че с нотариален акт № …, т…., рег.№…., дело № …./….. г на ….. г е закупил от Н. С. Ч. втори жилищен етаж и гараж в двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], обл.Пловдивска, заедно с ? ид.част от дворното място, при съседи : А. Л., П. К., А. К., Н. Б. и улица, за който имот е отреден парцел … в кв……На 26.4.2010 г С. М. Ч. и Ц. Н. Б. са продали на внучката си Е. Н. Ч. мансарден етаж със застроена площ от 90 кв.м, завършен до етап „груб строеж” от двуетажната жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], построена в УПИ …. в кв…., целия с площ от 545 кв.м, като сделката е обективирана в нотариален акт № …., т…., дело № ….. г.Ищецът счита, че тази сделка е нищожна, тъй като т.нар мансарден етаж всъщност не е самостоятелен обект на правото на собственост, а е таван, представляващ обща част, която не да бъде предмет на разпореждане. На основание чл.26 ал.2 от ЗЗД ищецът е поискал прогласяването за недействителна на разпоредителната сделка, оформена с нотариален акт акт №…., т…., дело № …../….. г и осъждането на ответницата Е. Н. Ч. да му предаде собствеността и владението върху ? ид.част от таванското помещение, в двуетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица].
Ответниците Е. Н. Ч., С. М. Ч. и Н. С. Ч. са оспорили исковете с доводи, че предявения иск по чл.26 ал.2 от ЗЗД е недопустим поради обстоятелството, че ищецът не е страна по сделката и не може да оспорва нейната действителност.Ответницата Е. Ч. е оспорила основателността на предявения иск по чл.108 от ЗС с твърдението, че продадения мансарден етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а не обща част, поради което може да бъде предмет на разпоредителни сделки.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на ? ид.част от процесното дворно място и втория жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, а другият собственик М. С. С. притежава правото на собственост върху първия етаж от жилищната сграда и ? ид.част от дворното място.При това положение е приел, че се касае за жилищна сграда в режим на етажна собственост и всеки от двамата собственици притежава идеална част от общите части на сградата, в това число и изграденото тованско помещение.Приел е също, че по делото липсва представен от ответниците архитектурен проект за построяване на жилищната сграда, а представеното удостоверение, издадено от [община] за степен на завършеност на подпокривното пространство и съществуването му като мансарден етаж, не представлява доказателство за обособяването му като самостоятелен обект на правото на собственост.Приел е, че други доказателства за преустояването на таванското помещение не са ангажирани.Предвид това е обосновал извода, че се касае за таванско помещение-обща част на двуетажната жилищна сграда, което е съсобствено между етажните собственици и на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД е прогласил нижощността на сделката, обективирана в нотариален акт №…., т…., рег.№ ……, дело №…. от ….. г на нотариус Т. Р..Искът по чл.108 от ЗС е уважил в установителната му част като е признал за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на ? ид.част от процесното таванско помещение.Потвърдил е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл.108 от ЗС в осъдителната му част за предаване на владението, тъй като ищецът не бил доказал, че именно ответницата Е. Ч. упражнява фактическа власт върху таванското помещение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 от ГПК касаторите са посочили, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, 2 и т.3 от ГПК.Поставили са следните въпроси : кога един договор има невъзможен предмет ; след като има обособен самостоятелен обект на правото на собственост следва ли да се приеме, че сделката е с невъзможен предмет ; как следва да се реши въпроса за преустройството на тавански етаж, когато не е налице етажна собственост.Така поставените въпроси в действителност е общотеоретични, неконкретизирани и необуславящи сами по себе си решаващите изводи на въззивния съд.Поради това по отношение на тях не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
По формулирания от касатора въпрос „може ли трето лице да иска обявяване на договор за покупко-продажба за нищожен, при положение, че не е страна по този договор” също не следва да бъде допуснато касационно обжалване.В разглеждания случай ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД, съединен с иск за собственост и този интерес е обусловен от обстоятелството, че твърди да е съсобственик на вещта, която е предмет на недействителната сделка.
може ли собственици на сграда преди възникването на етажната собственост да запазят собствеността си върху таванския етаж.Отговорът на този въпрос е положителен тогава когато се касае за тавански етаж, представляващ обособен като самостоятелен обект на правото на ползване, ако същия представлява обща част собствениците на сградата не можат да останат собственици на тавана, тъй като същият представлява обща част на сградата и е възможно да бъде прехвърлен само в идеална част, ведно с главната вещ.
Налице е обаче касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК доколкото по материално-правните въпроси, формулирани в изложението : „ кога подпокривното пространство или таванът на сграда, притежавана в режим на етажна собственост, представлява обща част и може ли таванския етаж в сграда, в която има учредена етажна собственост на бъде притежание на трето лице, са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС обективирана в Тълкувателно решение № 34 от 15.8.1983 г по гр.дело № 11/83 на ОСГК и Тълкувателно решение № 96 от 16.11.1971 г на ВС на РБ. С тези решения е дадено тълкуване на въпроса обща част ли е таванското помещение в сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, може ли да се прехвърли собствеността върху таванско помещение, което има височина между пода и покрива му и може да се ползва за живеене, както и има ли значение дали таванското помещение е преустроено в жилище по одобрен архитектурен проект и кои строителни правила и норми следва да бъдат съобразени при извършване на преценка за обособяване на самостоятелния обект -тези към момента на изграждането или тези, действащи към момента на предявяване на иска.
Налице е и касационното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, доколкото формулираните по-горе въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с представените от касаторите влезли в сила съдебни решения по сходни казуси, а именно : решение № 1858 от 31.7.1974 г по гр.дело № 146/74 г на Първо ГО на ВС на РБ, решение № 1135/8.8.1961 г по гр.дело № 3481/61 г на Първо ГО на ВС на РБ, както и решение № 173 от 21.5.2009 г по гр.дело № 2562/2008 г на Четвърто ГО на ВКС.
С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на посочените основания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.3.2012 г, по гр.дело № 282/2012 г на Пловдивски окръжен съд, Въззивно отделение, Шести състав.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Е. Н. Ч., С. М. Ч. и Н. С. Ч. да представят доказателства за внесена държавна по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 153, 59 лв.При неизпълнение в срок касационното производство по жалбата, по която не са изпълнени указанията ще бъде прекратено.
Делото да се докладна приизпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :1.
2.